ТРИФОН ЗАРЕЗАН

|
Празнува се на 01. 02. ст. ст./ 14. 02. н. ст. Той е най-ранният пролетен празник, наричан още Трифоновден, Зарезан. Денят се празнува в чест на лозята, тъй като св. Трифон се смята за патрон на лозята. На този ден стопаните излизат в лозята и зарязват, макар и само по няколко лози. По времето на този ден се гадае каква ще бъде реколтата.
  
|
МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

|
И двата празника са подвижни, но са винаги в неделя. Месни заговезни – 8 седмици преди Великден, Сирни заговезни – 7 седмици преди Великден. Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница. Думата заговезни идва от заговявам – започвам да постя.
През седмицата се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Палят се огньове и пак за здраве се прескачат. После около тях се играят хора и се пеят песни.
  
|
ТОДОРОВА СЕДМИЦА

Снимка: Пламен 5 клас
|
Седмицата след Сирница. В народните представи тази седмица е период, в който върлуват силите на злото, време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет. Основната цел на обредността през Тодоровата седмица е да осигури и съхрани плодородието в периода на преход.
Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е шествието на кукерите, които обикалят по къщите, играейки и вдигайки шум със звънците. На площада те извършват ритуално изораване и засяване. През следващите дни от тази седмица не се работи, а се извършват различни обреди за предпазване от лош късмет, болести, полудяване, суша, градушка, гръм.
Тодоровата седмица завършва с Тодоровден, който е винаги в събота. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Правят се надбягвания с коне /кушии/.
|
БАБА МАРТА

Диди 2 клас
|
  
Според народните вярвания този ден бележи началото на пролетта. Празнува се за здраве и за плодородие. Жените предварително усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Според преданията белият цвят носи дълголетие, а червеният прогонва болестите. Окичването с мартеници е магически ритуален акт, целящ запазването на човека чрез механизмите на контактната магия, защото те са своеобразен амулет срещу злите сили.
  
|
БЛАГОВЕЦ
25 март

Бягайте, змии и гущери,
днес е Благовец!
|
Вярва се, че това е денят, в който идват прелетните птици и самодивите. На Благовец излизат змиите, мечките се събуждат от зимен сън, а кукувицата кука за първи път.
Не се ходи рано за вода, защото човек може да срещне самодива и да ограиса, да се разболее. Сутринта се премитат къщата и дворът и сметта се изгаря. Жените белосват къщите и запушват дупките. После обикалят градината като дрънкат с тенекии и опушват със запалени парцали, за да прогонят змиите.
Когато човек за първи път чуе кукувица, трябва да държи хляб или пари в ръце. Според това колко пъти изкука кукувицата, всеки знае колко години занапред ще живее.
|
ЛАЗАРОВДЕН
Предпоследната събота преди Великден

Александра 6а клас
|
  
Според народните представи това е денят на живите, пасбищата и горите. Това също е и денят на възкресението на Лазар, който е заповедник на горите. Жените омесват и прекаждат обреден хляб – погача и чакат гости.
Най-важен е обичаят лазаруване. Той е задължителен за всички подрастващи момичета на възраст от 8-9 до 16-18 години, които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини. Изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие. Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песни-пожелания.
На площада момичетата изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец, хванати в дълга редица. Те са подредени строго по възраст, т.е. така се представят в обществото.
В някои краища следобедите лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените, който има гадателен аспект. Чрез него се гадае коя мома за какъв момък ще се омъжи.
|
ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА
Неделята преди Великден

Диляна 11 клас
|
  
Това е празникът на цветята и цъфтежа. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които я запазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, където всяка пуска своето венче и омесения предварително обреден хляб. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Тя завежда цялата дружина в дома си, където се гощават. Така завършва обичаят кумичене. На отиване и на връщане от реката се пеят песни, предимно с любовна тематика. Обичаите на Лазаровден и на Цветница са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарските обичаи на мъжете.
  
|
ВЕЛИКДЕН
Денят на първото пролетно пълнолуние, винаги в неделя и винаги в периода
4 април – 8 май

Снимка: Добрин Владев 6б клас
|
Това е денят на възкресението на Христос, но също и последния ден на преход към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е главен пролетен празник.
Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики.
Във велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене. През Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа. В четвъртък единствено се боядисват яйцата. На Велики петък се месят обредните хлябове и козунаците. Вполунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с „Христос воскресе“ и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком вкъщи. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година.
  
|
ГЕРГЬОВДЕН
6 май

|
Това е денят на св. Георги – покровител на овчарите и стадата. Кошарите и вратите на домовете се закичват със свежи клонки и цветя. Прави се жертвоприношение с първото мъжко агне, родило се през годината. Предварително то се почиства и се окичва с венец, на дясното му рогче се поставя запалена свещичка. Агнето се захранва, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.
Хората сядат на обща трапеза, прекаждат я, пеят песни и се веселат. Следобеда се играят хора и се връзват люлки, на които се люлеят момите и момците за здраве и късмет.
  
|
ПЕПЕРУДА

|
Пеперуда е обичай за предизвикване на дъжд. Изпълнява се от 10-12-годишни момичета, едно от които е пеперудата. То трябва да бъде сираче или последно дете в семейството. Жените окичват момичето със зелени листа от бъз, треви и клони, потопени предварително във вода. След това го поставят в образуван от тях кръг и чрез размахване на ръцете то опръсква насъбралото се множество с вода от клоните. Момичето повежда групата из селото и по нивите. По пътя и в къщите пеперударките, които са боси, пеят обредни песни за измолване на дъжд от Бога.
Пеперударската дружина спира и ръси и при чешмата. Там момите се пръскат взаимно с вода за здраве. Обичаят приключва с обща трапеза, а след това се играят хора.
  
|
ГЕРМАН
12 май

|
Герман /Герман градушкар/ е обичай за измолване на дъжд и срещу градушка, разпространен в Северна България, южните склонове на Централна и Източна Стара планина и в Странджа. Вярва се, че сушата и градушката са предизвикани от престъпването на някакви забрани. Обикновено обредът е веднага след Пеперуда или протичат заедно.
Основна част от обичая Герман е изработването на мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Тази кукла се нарича Герман, но са познати и други наименования. Фигурата се изработва от момичета и е доста детайлна – правят ѝ се очи, вежди, уста и т. н. Ръцете се кръстосват на гърдите като на умрял човек. След изработването на фигурата тя се полага в ковчег, покрива се с цветя, слага ѝ се запалена свещ и жените я оплакват като мъртвец. След това куклата се погребва. Вярва се, че след изпълнението на този обичай завалява дъжд.
  
Към съдържанието
|
|