ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ ОТ НАРОДНИЯ КАЛЕНДАР 

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

       Празнува се на 01. 02. ст. ст./ 14. 02. н. ст. Той е най-ранният пролетен празник, наричан още Трифоновден, Зарезан. Денят се празнува в чест на лозята, тъй като св. Трифон се смята за патрон на лозята. На този ден стопаните  излизат в лозята и зарязват, макар и само по няколко лози. По времето на този ден се гадае каква ще бъде реколтата.

 МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

     И двата празника са подвижни, но са винаги в неделя. Месни заговезни – 8 седмици преди Великден, Сирни заговезни – 7 седмици преди Великден. Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница. Думата заговезни идва от заговявам – започвам да постя.
      През седмицата се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Палят се огньове и пак за здраве се прескачат. После около тях се играят хора и се пеят песни.

ТОДОРОВА СЕДМИЦА

Снимка: Пламен 5 клас

      Седмицата след Сирница. В народните представи тази седмица е период, в който върлуват силите на злото, време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.  Основната цел на обредността през Тодоровата седмица е да осигури и съхрани плодородието в периода на преход.
       Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е шествието на кукерите, които обикалят по къщите, играейки и вдигайки шум със звънците. На площада те извършват ритуално изораване и засяване. През следващите дни от тази седмица не се работи, а се извършват различни обреди за предпазване от лош късмет, болести, полудяване, суша, градушка, гръм.
      Тодоровата седмица завършва с Тодоровден, който е винаги в събота. Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Правят се надбягвания с коне /кушии/.

БАБА МАРТА

                   Диди 2 клас              

       Според народните вярвания този ден бележи началото на пролетта. Празнува се за здраве и за плодородие. Жените предварително усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Според преданията белият цвят носи дълголетие, а червеният прогонва болестите. Окичването с мартеници е магически ритуален акт, целящ запазването на човека чрез механизмите на контактната магия, защото те са своеобразен амулет срещу злите сили.

БЛАГОВЕЦ

25 март

  Бягайте, змии и гущери,

днес е Благовец!

       Вярва се, че това е денят, в който идват прелетните птици  и самодивите. На Благовец излизат змиите, мечките се събуждат от зимен сън, а кукувицата кука за първи път.
       Не се ходи рано за вода, защото човек може да срещне самодива и да ограиса, да се разболее. Сутринта се премитат къщата и дворът и сметта се изгаря. Жените белосват къщите и запушват дупките. После обикалят градината като дрънкат  с тенекии и опушват със запалени парцали, за да прогонят змиите.
       Когато човек за първи път чуе кукувица, трябва да държи хляб или пари в ръце. Според това колко пъти изкука кукувицата, всеки знае колко години занапред ще живее.

ЛАЗАРОВДЕН

Предпоследната събота преди Великден

  Александра 6а клас

         Според народните представи това е денят на живите, пасбищата и горите. Това също е и денят на възкресението на Лазар, който е заповедник на горите. Жените омесват и прекаждат обреден хляб – погача и чакат гости.
        Най-важен е обичаят лазаруване. Той е задължителен  за всички подрастващи момичета на възраст от 8-9 до 16-18 години, които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини. Изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие. Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песни-пожелания.
       На площада момичетата изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец, хванати в дълга редица. Те са подредени строго по възраст, т.е. така се представят в обществото.
        В някои краища следобедите лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените, който има гадателен аспект. Чрез него се гадае коя мома за какъв момък ще се омъжи.

ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА

Неделята преди Великден

Диляна 11 клас

       Това е празникът на цветята и цъфтежа. Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които я запазват от зло и неплодородие.  Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, където всяка пуска своето венче и омесения предварително обреден хляб. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Тя завежда цялата дружина в дома си, където се гощават. Така завършва обичаят кумичене. На отиване и на връщане от реката се пеят песни, предимно с любовна тематика. Обичаите на Лазаровден и на Цветница са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарските обичаи на мъжете.

ВЕЛИКДЕН

Денят на първото пролетно пълнолуние, винаги в неделя и винаги в периода
4 април – 8 май

  Снимка: Добрин Владев 6б клас

      Това е денят на възкресението на Христос, но също и последния ден на преход към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е главен пролетен празник.
      Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики.
      Във велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене. През Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа. В четвъртък единствено се боядисват яйцата. На Велики петък се месят обредните хлябове и козунаците. Вполунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с „Христос воскресе“  и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком вкъщи.  В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. Чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година.

ГЕРГЬОВДЕН

6 май

      Това е денят на св. Георги – покровител на овчарите и стадата. Кошарите и  вратите на домовете се закичват със свежи клонки и цветя. Прави се жертвоприношение с  първото мъжко агне, родило се през годината. Предварително то се  почиства и се окичва с венец, на дясното му рогче се поставя запалена свещичка.  Агнето се захранва, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.
      Хората сядат на обща трапеза, прекаждат я, пеят песни  и се веселат.  Следобеда се играят хора и се връзват люлки, на които се люлеят момите и момците за здраве и късмет.

ПЕПЕРУДА

             Пеперуда е обичай за предизвикване на дъжд. Изпълнява се от 10-12-годишни момичета, едно от които е пеперудата. То трябва да бъде сираче или последно дете в семейството. Жените окичват момичето със зелени листа от бъз, треви и клони, потопени предварително във вода. След това  го поставят в образуван от тях кръг и чрез размахване на ръцете то опръсква насъбралото се множество с вода от клоните. Момичето повежда групата из селото и по нивите. По пътя и в къщите пеперударките, които са боси, пеят обредни песни за измолване на дъжд от Бога.
      Пеперударската дружина спира и ръси и при чешмата. Там момите се пръскат взаимно с вода за здраве. Обичаят приключва с обща трапеза, а след това се играят хора.

ГЕРМАН

12 май

                 Герман /Герман градушкар/ е  обичай за измолване на дъжд и срещу градушка, разпространен в Северна България, южните склонове на Централна и Източна Стара планина и в Странджа. Вярва се, че сушата и градушката са предизвикани от престъпването на някакви забрани. Обикновено обредът е веднага след Пеперуда или протичат заедно.
       Основна част от обичая Герман е изработването на мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Тази кукла се нарича Герман, но са познати и други наименования. Фигурата се изработва от  момичета и е доста детайлна  – правят ѝ се очи, вежди, уста и т. н. Ръцете се кръстосват на гърдите като на умрял човек. След изработването на фигурата тя се полага в ковчег, покрива се с цветя, слага ѝ се запалена свещ и жените я оплакват като мъртвец. След това куклата се погребва. Вярва се, че след изпълнението на този обичай завалява дъжд.

Към съдържанието