Да побиеш камък край морето, да го ваеш четири столетия и да вдигнеш град, готов да срещне бъдещето, то си го откупил от Всевишния, откупил си го до Потопа. Дори само името му след него да остане, значи е дамгосан с безсмъртие. Значи е обречен на живота. Като древния и стар Бургас. В спомените, в снимките. Смешен, тъжен, романтичен, истински. С дъх на водорасли и сафрид в тиганите. С гюмовете мляко и боза по сънените улици и с файтоните по калдъръмите. С хората си – простички и учени, но пък все достойни – всичките. Град градили, мразили, обичали, радвали се и мечтали, и умирали. И мечтата все насън я виждали…
Като днешния красив Бургас. Другояче тъжен, романтичен, другояче истински. Бляскав, пълен с хората си, с къщите и стоката. Те са други, но и пак са същите – дето са приседнали до камъка и го втъкнали в основата. До морето, преди четири столетия.
Бургазлии – пак достойни, всичките!
Пак се трудят, радват се, мечтаят си…
За Бургас на новото столетие, за града на днешните си сънища!
|
 |