Свързване и конфигуриране на малка мрежа

1. Протоколи в интернет

  • Системата от правила, които определя как се извършва обмен на информация между компютри или устройства, свързани в мрежа, се нарича мрежов протокол.
  • За различните задачи и услуги при работа в мрежи са съставени различни протоколи. Ето някои от тях:

HTTP (Hypertext Transfer Protocol) управлява обмена на хипертекстове (WWW). Уеб страниците са хипертекстови документи, описани на HTML (HiperText Markup Language)

FTP (Fail Transfer Protocol) осъществява пренос (трансфер) на файлове

-SMTP (Simple Mail Transfer Protocol) осъществява обмена на съобщения, снимки, текстови документи. Той се използва за електронна поща.

-POP3 (Post Office Protocol 3) IMAP (Internet Message Access Protocol) се използва за електронна по поща

– IRC (Internet Relay Chat) се използва за разговори в реално време.

Протоколите нужни за работа в глобалната мрежа интернет са обединени в един пакет, наречен TCP/IP. Името му идва от два от най-използваните протоколи TCP и IP.

-TCP (Transmission Control Protocol) – Протокол за обмена на информация.

-IP (Internet Protocol) – Позволява адресиране на информацията, която се изпраща по мрежата.

2 IP адрес

Проучете каква е мрежата, към която е свързан вашият  компютър. Какъв номерът на хоста, с който еднозначно е определен компютърът в кабинета?

Ето от къде ще видим:

IP адресът се състои от четири цели числа със стойности от 0 до 255 (или 8 бита) разделени с точка. Висва се в прозореца Internet Protocol Version 4

4. Адресна маска (Например 255.255.255.0)

Това е параметър указващ максималния брой IP адреси, които могат да съществуват във вашата локална мрежа. Компютрите, които са в една мрежа, имат една и съща маска.

5. IP адрес на шлюза (вратата, gateway) към интернет. Това е адресът на устройството, което пренася данните от локалната мрежа в интернет и обратно. Това устройство може да е маршрутизатор (router). Неговият адрес е адрес на шлюза.

6. Домейни

IP адресите се запомнят трудно поради наличието на много числа в тях. Затова в интернет те се заменят с адресни имена – домейни (domin – област). Всеки домейн има собствено уникално име, на което съответства IP адрес. Имената на домейните се образуват от отделни думи, изписани най-често на латиница, без интервал между знаците, разделени с точка (напр. mon.bg). Всяка част от името между две точки е свързана с определена мрежа. Колкото по-надясно в името е съответната дума, толкова по-високо ниво е мрежата.

Съответствието на IP адрес и домейн е записано на специални сървъри, наричани DNS (Domain Name Servers) сървъри. Те имат дървовидна структура като са свързани по йерархичен принцип.

Клиентските устройства могат да получат

  • Към домейните от първо ниво (top-level domains) се отнасят: com – търговски организации, edu – образователни институции, net – мрежови организации, org – нетърговски организации, и др. Домейните от държавно ниво са двубуквени и показват името на държавата, която управлява домейна – например; bg – България, uk – Великобритания, и т. н.
  • На трето ниво са поддомейните на домейните от второ ниво. Те се администрират от собствениците на главните домейни (напр. bg.wikipedia.org).
  • Когато свързваме компютър в мрежа с постоянен IP адрес, прозореца за настройки на IP адрес (фигура 1) трябва да се напише и  IP адресът на обслужващия DNS сървър.
  • Адресите на определени ресурси (документ, страница) в интернет се наричат  унифициран локатор на ресурси (URL – Uniform Resource Lokator).  Всеки ресурс в интернет се идентифицира с URL и има уникално име. URL определя типа и метода на достъп на даден обект и се състои от име на протокола, име на сървъра, пътя до ресурса  на сървъра. Нека разгледаме например адреса https://en.wikipedia.org/wiki/Computer. Името на протокола е https, името на целия домейн е en.wikipedia.org, като en е поддомейна на wikipedia.org, както и wikipedia е поддомейн на домейна от първо ниво org. А последната част wiki/Computer е името на ресурса.

Зареждането на уеб сайт се извършва в следната последователност:

  • въвежда се името на сайта в адресното поле на уеб браузъра;
  • уеб браузърът изпраща заявка към DNS сървъра;
  • DNS сървърът преобразува URL адреса на сайта в IP адрес на сървъра.

Използването на домейнова система позволява смяна при IP адреса на определен уеб сайт неговият IP адрес да се запази.

Задачи: Ресурси за задачите.

Задача 1. Във  вашето училище има сървър, който обслужва вътрешната мрежа с адрес 192.168.1.1. Конфигурирайте всички адреси на компютрите в компютърния кабинет, така че да се свържат със сървъра на училището. Като посочите избрания от вас компютър, въведете нужния IP адрес. Направете проверка чрез бутона Провери. Ако IP адресите са правилно въведени, на компютъра ще се промени екранът и ще се види светлинна индикация за връзка с локалната мрежа. За да решите задачата, отворете файла Task_1.html.

Указание: Клиентските устройства могат да получат IP адреси, като последната цифра на мрежата се заменя със стойност от интервала [2;254], например 192.168.1.3. Адресът завършващ на 1(192.168.1.1), обикновено се назначава на шлюз (gateway), който в случая е маршрутизаторът на мрежата

Задача 2. За да се определи мястото на компютъра към коя мрежа принадлежи, трябва да се въведат IP адресите и съответните им шлюзове (gateway) 19.168.3.1 и 192.168.5.1.  Конфигурирайте всички компютри в техните отдели, въведете в полето IP адреса и адреса на шлюза, който го идентифицира. Направете  проверка чрез бутона Провери, дали всички компютри са конфигурирани. Ако IP адресите и шлюзовете са въведени коректно, компютрите ще променят екраните си в съответната подмрежа. За да решите задачата, отворете файла Task_2.html.

Задача 3.С помощта на учителя конфигурирайте настройките на интернет протокола на вашия компютър.
Извиква се с клавишна комбинация Win +R

 
Може да разгледате следната презентация

Поредният Мрежа от училищни сайтове сайт