ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ „ДИМИТРАКИ ХАДЖИТОШИН” е създадена съгласно Заповед № РД 1461 от 18.07.2011г. на МОМН за преобразуване на Професионална гимназия по строителство и архитектура и Професионална гимназия по лека промишленост и услуги “Мито Орозов”. Тя, от своя страна, е резултат от обединението на Професионална гимназия по химични технологии “Мария Кюри” и Професионална гимназия по текстил и дизайн със Заповед № РД 14-366 от 24.07.2008г. на МОН.
На 15.09.2011 г. тържествено е открита първата учебна година за Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин”, Враца. В гимназията се обучават 193 ученици в специалностите „Строителство и архитектура”, „Сухо строителство”, „Компютърна графика”, „Фризьорство” и „Тъкачно производство”.
Директор на гимназията е инж. Юлия Атанасова.
Професионална гимназия по текстил и дизайн е най-старото копринарско и първото памукотекстилно училище в България. Открито е на 12 ноември 1903 г. в сградата на Опитната станция по бубарство във Враца като работилница за обучение и подготовка на майстори по модерно копринено тъкачество.
С цената на неизбежни трудности и материални загуби училището преживява три войни, постепенно въвежда нови учебни предмети и специалности. В края на 50-те години на миналия век Средното текстилно училище се нарича Техникум по текстил „Йордан Лютибродски”, a от 2003 г. се преименува в Професионална гимназия по текстил и дизайн. Същата година училището празнува стогодишния си юбилей.
Професионалната гимназия по строителство и архитектура започва своята история като Държавно средно техническо училище със Заповед № 7444 от 7 юни 1943 г. на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
През първата учебна година се обучават 160 ученици в 4 паралелки и 2 специалности – Строителен отдел и Земемерски отдел. Всички приети са положили конкурсни изпити по 4 предмета. С предложение на Педагогическия съвет от 1945 г. училището приема името Г. С. Раковски.
Бомбардировките над града в началото на 1944 г. разрушават сградата му и учебните занятия са провеждани в съседни на Враца села.
След известно прекъсване на своето съществуване поради държавни съображения, от 1957г. до 1962 г., Строителният техникум е открит отново със специалностите „Строителство и архитектура” и „Геодезия и картография” с 4-годишен курс на обучение. През следващите години са въведени още нови специалности.
През 2003г със Заповед № РД 09 – 332/07.04.2003г. на МОН името Техникум се променя в Професионална гимназия по строителство и архитектура.
Професионална гимназия по химични технологии „Мария Кюри” води началото си от създаденото през 1965 г. Средно професионално-техническо училище по индустриална химия „Мария Кюри” – Враца. То е основано за подготовка на квалифицирани кадри за химическата промишленост, бързо развиваща се в града по онова време.
През 1983 г. е разкрит Учебно-производствен комплекс в базовото предприятие – фирма „Химко” – инсталация за производство на химически чиста амонячна вода, изработена и експлоатирана основно от учениците. Там те усвояват професията в производствени условия и произвеждат продукция за стотици хиляди левове. От СПТУ “Мария Кюри” излизат голяма част от специалистите на ръководния и изпълнителския персонал на Стопанския химически комбинат в града. Много от тях са носители на държавни награди и отличия. През 1987 г. училището прераства в Техникум по химическа промишленост, който, както и останалите училища, приема статута на професионална гимназия през 2003 г.
Със Заповед № РД 14-366 от 24.07.2008г. на МОН Професионална гимназия по химични технологии “Мария Кюри” се обединява с Професионална гимназия по текстил и дизайн в Професионална гимназия по лека промишленост и услуги. В нея се обучават ученици в специалностите: „Фризьорство”, „Компютърна графика”, „Компютърно проектиране и десениране на тъкани площни изделия”, „Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил”, „Технологичен и микробиологичен контрол в химичните производства” “Оператор в производството на облекло”, „Оператор в текстилното производство”.
От месец май 2010 г. Професионална гимназия по лека промишленост и услуги приема за свой патрон видния врачански индустриалец, общественик и рационализатор Мито Орозов.
Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин” е създадена през 2011г. в резултат на поетапното обединяване на три професионални училища с уважавани традиции и достойно име в историята на учебното дело в град Враца: Текстилния, Строителния и Химическия техникуми. Промените в обществото и в икономиката на града в началото на XXI в. налагат преобразуване на учебните заведения. Но познаването на изминатия път и на натрупания опит винаги осигурява по-уверени и по-успешни крачки към бъдещето. Затова е важно да се съхрани споменът за миналото ни като пример и поука за утрешния ден.
Нашият патрон
Димитраки Хаджитошин
(1780 – 1827)
Rоден в гр. Враца в семейството на Хаджи Тошо Ценов – едър търговец и общественик. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия.
В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошин е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.
Димитраки Хаджитошин оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия. Изправя се срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с българския владика Гавраил Бистричанин.
Под влияние на делото на Софроний Врачански, Димитраки Хаджитошин и неговите сподвижници откриват перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни. Той е сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и да проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество. По време на Руско-турската война (1806 – 1812 г.) Димитраки Хаджитошин се свързва с командването на руските войски отвъд Дунава и съдейства за преминаването им в българско и за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски.
В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, видня за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти. Това довежда до арестуването му под влиянието на гръцките владици и през 1827 г. султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин. На 24 юни 1827 година Димитраки Хаджитошин е посечен край Видин.
