Населението на България е 7 202 198 души по данни от НСИ към 31.12.2014 г. България е в състояние на демографска криза, която е и един от най-тежките проблеми на страната. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,796% за 2012) и е четвъртият най-нисък в света – единствено Сирия, Йордания и Молдова имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,797%, -0,97% и -1,01%). Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. България е на 204-то място от 228 държави и територии по раждаемост в света – на 1000 души се раждат 9,2 деца. В същото време смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни случая на 1000 души население, като единствено Русия, Украйна и ЮАР, както и няколко държави от т.нар. Четвърти свят, имат по-висока смъртност.
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка – близо 9 милиона души. На преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава е най-голямо и възлиза на 8 948 649. Деветмилионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима му от власт това така и не се случва. След 1989 г. ръстът на населението започва да намалява значително. На преброяването през 2001 г. населението е било 7 932 984 души. В градовете живеят 72,5% от населението, а 27,5% живеят в селата. Близо 18% живеят в столицата и най-голям град София. Седемте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души. България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено православното християнство, а като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяване 2011 година. Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7.8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство 0.9%, римокатолицизъм 0.7%, нехалкедонизъм 0.02%, 0.13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса. В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.
Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67.3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21.7% – не. Същевременно 13.6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24.1% декларират, че вярват в задгробния живот.
Държавообразуващият етнос на страната – българите, съставлява 84,8% от населението. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства – турците са 8,8% и циганите са 4,9%; останалите 1.5% включват други малцинства – руснаци,арменци, китайци, власи, каракачани, украинци, гърци, евреи, румънци, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението.
Българският език се говори като майчин и роден език от 85,2% от населението, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4,2%.
