С усмивки, любопитство и искрено вълнение нашите ученици се върнаха назад във времето – към корените, към уюта и мъдростта на българското село. Те не просто наблюдаваха, а преживяха традицията – със собствените си ръце месиха хляб и го изпекоха в подница, цепиха дърва и с търпение свариха боб в глинено гърне, както са правили нашите предци.
С радост и удивление децата вадиха вода от кладенец и усетиха колко труд и старание се крият зад всяко ежедневие от миналото. А когато дойде време да опитат приготвената храна, всички усетиха истинския вкус на домашното – топъл, простичък и незабравим.
Този ден беше повече от урок – беше среща с духа на българското. Учениците се докоснаха до бита и културата на старите българи и оживиха позабравени думи от нашия край като „бунар“, „геран“, „подница“, „оджак“, „турта“, „манерка“. Всяка дума разказва история, всяко действие носи памет.
Сърцата им се изпълниха с гордост, а спомените от този ден ще останат топли и живи – като току-що изпечен хляб, който събира всички около огнището.
