11 септември 2001 година – най-внушителният атентат в историята на човечеството!

  

     Повече от 11 години след трагичното нападение от страна на „Ал-Каида“ срещу Съединените Американски Щати, ще се опитам да отбележа основните факти, които научих за това събитие, макар че тези думи, цифри и числа не могат по никакъв начин да представят ужаса, кошмара и безсилието, предизвикани на 11.09.2001 година. Този терористичен акт  хвърля  „сянка“ върху човешката история със своята безкруполност и жестокост!

            Като цяло, нещата се рaзвиват по следния начин:

            1.Основната идея на хората от групировката „Ал-Каида“, която до 2004 година отрича да е замесена в случая, е да превземат 4 самолета, а именно: ( 1. Полет 11 на „Американ Еърлайнс“: „Боинг 767-723“ за Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис; 2. Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“: „Боинг 767-222“ към Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис; 3. Полет 77 на „Американ Еърлайнс“: „Боинг 757-223“ към Пентагона – международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис; 4. Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“: „Боинг 757-222“, който бил към международното летище Сан Франциско и продължавал до Международното летище Нарита в Токио). След това е трябвало да променят маршрутите им- първите два били за „Кулите близнаци“ – Световният търговски център в Ню Йорк, третият – за Пентагона, а последният, въпреки че е само теоритично, трябвало да се сблъска със сградата на Белия дом – Президентството на САЩ ! 

              2.Както казах, четвъртият ТРЯБВАЛО да срещне президента Джордж Буш. Но нещата за похитителите се объркали значително, след като пътниците разбрали за случващото се, информирали чрез мобилните си телефони властите и оказали дори физическа съпротива, която за малко не им донесла успех. Когато видели, че ще се провалят в опита за атантат, терористите умишлено разбили самолета в поле край Шанксвил.

       3. За съжаление, останалите 3 атаки успели: първо в 08:46 ч.- Северната кула е „прорязана“ от самолета (както може да се види от множеството видеа в „мрежата“) ; после в 09:02ч.- Южната кула е блъсната, а след по-малко от два часа и двете се срутват под натиска на цимента, бетона, неспиращия огън….; Пентагонът е улучен в 09:37 ч., което води до смъртта на 125 човека (55, от които са военни лица);

       4. Няма нито един оцелял, намиращ се преди сблъсаците, в самолетите. От кулите жертвите са 2603 човека; полицаите, дали живота си, за да помогнат на „ближния“, изпаднал в състояние на агония и немощ, са 20; пожарникарите, обявени за национални герои след този ужас, но немогли да получат признанията ,отдадени им от обществото и родината са 343; общият брой на загиналите е повече от 3000 човека.

     5.Все пак оживелите са далеч повече – преди атаките в Търговския център имало около 17 400 души. Някои от тях са имали късмета просто да са на точното място в този момент, други успяват да се измъкнат от рушащите се сгради в последен отчаян и панически опит, трети са спасени от служители на държавата, изпратени да измъкнат безпомощните с огромен риск за собствения си живот. Това били преди всичко пожарникарите на Ню Йорк. Докато обикновените хора бягали навън, изпаднали в паника и ужас, неможещи дори да помислят за този до себе си, инстинктът за самосъхранение е по-силен от всичко в човека, пожарникарите влизали вътре в кулите, някои излизали-други не, но тези някои, носещи задъхани, ужасени, стресирани, припаднали, дори мъртви хора на раменете си, пак влизали там откъдето като по чудо не са загинали. Те били съвършени – с ледени погледи, с безстрашни души, без никакъв инстинкт за себе си – само за заобикалящите ги, за тях нямало друг път – отдадени до последния си дъх!

        6. Трагична била смъртта на всички – някои били директно ударени от самолетите, други се задушили, трети видели изход единствено в самоубийството и скачали през прозорците на небостъргачите….имало и такива, които предвидливо тръгнали не надолу към изхода и вратите, а нагоре – към покрива. Те очаквали, че там ще бъдат спасени от спасителни акции с хеликоптри, но за огромен техен ужас вратите за там били затворени и те се задушили или били смазани при срутването на „Кулите близнаци“!

       7. За финал ще ви предам думите на един оцелял по чудо пожарникар от 11.09.2001 година. В опит да спаси поредните жертви, той се изкачва смело нагоре по стълбите, но вятърът, предизвикан от срутването на бетон, стъкла, желязо, станал като огромна вихрушка. Той и колегите му се свили на кълба в ъглите – невъзможно било, нито да продължат нагоре, нито да слязат надолу, за да помогнат! Разрушението било жестоко – никой под и над тях не оцелял – само той и неговите другари – 14 човека общо! Той заявява, че това е чудо! И за мен наистина е така! Чудо е ,че има хора, като тези 343-ма всеотдайни мъже, дали всичко от себе си за някой напълно непознат!

Тео Баев™

Спецназ Морска Пехота част3

На Вашето внимание, последната трета част.

Нервите са опънати до предела, но подготовката на Спецназ-а му позволява във всяка ситуация да запази концентрация и да изпълни заповедта. Операцията е навлязла в заключителната си част, ще бъдат ли спасени заложниците и заловени терористите? "Черните дяволи" наблюдават противника, който е добре укрепен в своето убежище. Един от разузнавачите забелязва няколко човека в униформа на руския военен морски флот. Командирът на групата сам идва до мястото, за да се увери в истинноста на това твърдение, но разбират, че това са бандитите. От щаба получават информация да се готвят за изпълнение на задачата и, че е възможно да бъде открито още от опасния химикал. Иначе, сложната операция придобива още по-голяма сериозност, защото от нея зависи не само живота на заложниците, а и съдбата на мирните жители, върху които може да бъде използвано химическото оръжие.

Командирът на групата дава заповед да се залови един от бандитите с цел разпит и установяване точното местоположение на заложниците и опасното вещество. Двама морски пехотинци пристъпват към изпълнение на заповедта, избират точния момент и действат. Заловеният дава достатъчно подробни и точни данни, за да започне изпълнението на основната задача. Въпреки новите, данни командирът се тревожи, че пиратите могат да убият заложниците преди да бъдат спасени, затова Морската пехота ще се възползва от главното си преимущество – изненадата.

Дадена е команда: Щурм! Операцията започва. Проехтяват изтрели, някой от похитителите дори не успяват да махнат предпазителя на оръжието си. Спецназ действат експедитивно и точно без непреценени рискове. Боят започва да става все по-ожесточен с предвижването към вътрешността на помещението. Отново си проличава прекрасната подготовка на Морската пехота, заложниците са освободени след минути.

Операцията все още не е завършила, част от похитителите за избягали по таен изход. На останалата част от бригадата е дадена заповед да отреже всички възможни пътища за бягство. Не след дълго, останалата част от терористичната група е заловена. Постъпилите нови данни показват, че екстремистите са имали за цел да отровят вододайната зона, намираща се наблизо и да обвинят за това руските военни. И така да се провокира руско-украински конфликт.

Опасният химикал трябва да бъде намерен и опсността от отравяне да бъде премахната. Формира се втора резервна група от спецназовци. Започва обход на района, предполагаемо място на съхрание на веществото е една пещера. Отново "Черните дяволи" трябва да демонстрират своя професионалисъм и работа в екип, защото под земята радиовръзка няма. На входа на пещерата остават няколко бойци, за да предотвратят обхождане в тил на основната група, която се предвижва бавно в това неприветливо място. Забелязват следи от човешко присътвие. След известно време се озовават на подготвеното от пиратите място за съхраниение на опасния химикал, предвид трудния терен един от групата се контузва тежко. Други двама ще го съпроводят до изхода на пещерата и ще предадът съобщение, че устройството е намерено. Още една беда ги спохожда, те откриват, че към веществото е закрепен експлозив, който при избухването си ще способства за смесването му с подземната река течаща наблизо и захранваща водохранилището на близкия град.

Внезапно някой открива огън по отряда, явно това са терористите. Боя се води в пълна тъмнина. Изнедаващо те се оттеглят, явно по алтернативен маршрут за напускане на пещерата. Те са забелязани и резервната група влиза в бой с тях, за да предотврати поредното им измъкване. Бандитите не очакват такъв развой на събитията и скоро се предават. Притеснително е обаче, че няма новини от първата група намираща се във вътрешността на пещерата. Все още операцията не може да се счете за успешна, но след известно време на повърхността се появява и първата група, която долага, че заповедтта е изпълнена и опасност от отравяне на водата няма.

Това е един от многото успехи на Спецназ, такива операции не извършват само те, а всички спецчасти по света. Нека в моменти, когато ни е трудно да си припомним този случай или друг такъв подобен и да си дадем сметка, че трудностите, пред които ние се изправяме не са така страшни както тези. Вечер, когато си лягаме в топлото легло, добре нахранени, да отдадем значимото на такива герои, които стоят на пост, подсигуряващи нашата сигурност и остават неизвестни, заради естеството на работата си.

Надявам се да Ви е било интересно, очаквайте новите ми статии!

Спецназ Морска Пехота част2

Както Ви обещах, ето я и втора част.

Прикривайки се един друг, морските пехотинци мълниеносно се придвижват от помещение в помещение, но отново пиратите са крачка пред тях, корабът е празен. С ужас те откриват, че съдът потъва, отново рискувайки живота си те неутрализират течовете. Командването не може да повярва, какво се е случило? Историята започва да става все по-мистериозна, къде се е дянал пиратския екипаж? Корабът е прибран на боксир до пристанището, там следователите откриват специална тръба, позволяваща напускането му незабелязано с водолазна екипировка. Могли ли са обаче, терористите да стигнат брега? Спецназ започват разузнаване по крайбрежието. Взимат решение първо да огледат най-близкия браг до местонахождението на кораба. Там откриват пътека, която води до път и е възможно по нея да са се придвижвали похитителите.

Разузнаването долага, нови мног важни данни. Рибари са видяли водолази в друга част на брега, спецназ групата незабавно се насочва натам и започва оглед на мястото. Забелязват непознат аквалангист, командирът ги инструктира да не влизат в схватка с него, а да го проследят. Неизвестният преминава през изкуствено направен подводен тунел и достига изоставена ремонтна база за подводници. "Черните дяволи" се връщат на сушата, за да планират последващите си действия.

Командването действа бързо и решително, спасителната операция ще се проведе през ноща, към мястото пристигат подкрепления. Първият водолаз, който влиза в подземната база дава знак групата да спре. Пътят е миниран, това доказва, че противника е сериозен. Командирът на групата сам обезврежда мината. Избягващи стълкновения с бандитите, те откриват мястото, където дъжат заложниците. Разузнавателната група се изтегля, за планирането на последващата операция.

Решено е да се обособят две групи, една чакаща в засада близо до помещението със заложниците и друга, която ще проникне в подземната база от сушата, с цел да привлече върху себе си вниманието на пиратите. Скоро пристъпват към изпълнение на задачата, първи заемат своите позиции водолазите, след тях действа и отряда на сушата.

Часът е 13:55, началото на операцията е назначено за 14:00, точно след пет минути първата група щурмува базата. Челната двойка среща непознати лица, които побягват, започва преследване. Отряда попада под кръстосан огън. Тук си проличават качествата на един спецназ, похитителите са заловени, а част заложниците освободени, другите не са намерени. При оглед на мястото са открити оръжие и водолазна екипировка. Намират и нещо интересно, антикварни златни съдове. Но как така, уж толкова добре подготвени терористи се предават така лесно? След разпити проведо проучване се установява, че заловените са от местна бандитска групировка, която е играела спомагателна роля. За това заключение спомагат и сведенията от по-рано откритият в морето моряк, който твърди, че похитителите са говорели на чужд език и за използвали оръжия със заглушител.

Откритото златно съкровище се указва изключително добър фалшификат. Появява се нова информация от украинските служби. Тарторът на местната бандитска организация е със своята любовница и охрана на яхта близо до брега. Взима се решение, за неговото залавяне. Съставя се група от трима човека, която ще причака в засада яхтата. Ето я и нея, за дъното й водолазите закрепват заряд, който няма да пробие корпуса, но ще паникьоса екипажа. Така и става, тарторът се появява на палубата, в един момент се доближава до водата, един от бойците действа решително и го дръпва във водата. Престъпникът е пленен успешно. Разбирайки, сериозността на операцията той се съгласва да помага на разследването. Ситуацията се усложнява с откриването на химикал за химическо оръжие в подземната база. Тарторът назовава, точното мястно на останалите заложници и количеството на охраняващите ги терористи. Подготвя се нова операция, предвид опасността на противника морскияте пехотинци взимат със себе си крупно калибрена картечница 12,7 мм, която може да поразява цели на над километър и половина.

Как ще се проведе заключителната част от операцията ще разберете в трета част, утре. 🙂

Спецназ Морска Пехота част1

Сега ще Ви разкажа как руският Спецназ Морска Пехота процедира в черезвичайни случаи. Историята е напълно реална, случва се в Черно море, има филм, за жалост на руски без превод, но ако Ви е интересно, може да го гледате.

Близо до брега руски военен кораб забелязва неизвестен плавателен съд, без отличителни белези подсказващи за неговата принадлежност, не отговаря по радиото, няма признаци за екипаж. Командването на кораба решава да започне разузнавателна операция.

След като пристъпват към оглед на чуждия плавателен съд, радиовръзката с тях се изгубва, не отговарят и на резервните и аварийни честоти. На брега в отряда на Морската пехота, бойната готовност е повишена. Всички радиолокационни станции на брега преминават в особен режим на работа. Командването на черноморския флот се събира на съвещание с цел изясняване на обстановката. Все още, вече вражеският кораб, не отговаря на изпратените му радио съобщения, съдът стои на дрейф(движи се по посока на течението). След по-обстойно разузнаване до руското командване достигат сведения за албански пирати похищаващи кораби в Средиземно и Егейско море. Терористите били добре подготвени с военен опит, обучавани в Пакистан, старшият им бил с голям опит в терористичните актове.

Назначена е оперативна група за планирането на спасителна акция с цел спасяването на похитения екипаж. Тя взима решение в операцията главните действащи лица да са Спецназа на Морската Пехота на черноморския флот. Това са изключително добре подготвени войници и офицели за морски или въздушен десант с цел установеването на плацдарм и подсигуряване на придвижването на основните сили. Също така са в състояние да провеждат диверсионни, разузнавателни и спасителни акции. Дадена е заповед и "Черните дяволи"(Морската пехота) пристъпват към изпълнение на операцията. В този момент е важна всяка минута.

Изпълнението на операцията започва, спецназовците са разделени в две групи, първата се качва на похитения кораб, като обезпечава втората. За техен ужас намират голяма част от екипажа на военния кораб разтреляни. Вече е напълно ясно, че си имат работа с изключително добре подготвени наемни бойци. Те не губят надежда, че ще намерят живи, но след обстоен преглед на всички отсеги на кораба, намират дванадесет разтреляни от деветнадесет души екипаж.

Командването взима решение за прибиране на похитения кораб в пристанището и за провеждане на операция по оглеждане на района за оцелели, това дава резултат от водите на Черно море е спасен матрос от кораба в опасно за живота състояние, който дава ценна информация. Останалите шест човека са били пленени. Русия и Украйна започват съвместна операция по издирване на похитените, по суша и вода. През ноща до брега е забелязан кораб с изключени светлини и без отличителни белези, което е в разрез с морските закони. От брега не може да се установи, това ли е кораба на пиратите. Сега действията трябва да не бъдат прибързани, за да не разберат терористите, че са забелязани и да убият заложниците. Към съда на похитителите е изпратена разузнавателна група, снабдена с уреди за нощно виждане, за да разбере, това ли е тъсеният от тях кораб. След като докладват, че това е той, изненадващо наемниците откриват огън по тях. Снайперистът на групата първи произвежда точен изтрел след него и останалата разузнавателна група открива огън. Пиратския кораб побягва посока открито море, с цел да излезне в неутрални води. Започва преследване. Дадена е заповед за предупредителен изтрел от бреговата артилерия. В резултат, кораба на похитителите спира. Морската пехота започва операция по залавяне на терористите и спасяване на заложниците.

Със завидна бързина и точност спецназовците се качват на кораба и започват операцията.

Втора част, утре! 🙂

Война?

Взвод войници гледа филм в киното. Главната героиня застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас:
– Ами сега… какво да правя?
Тогава старшината на взвода се провиква от мястото си:
– Как какво!?! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

Северна Корея играе двойна игра!

Повечето хора са наясно с нажежената обстановка в момента. Северна Корея иска да се докаже като световна и ядрена сила със серия опити на своето атомно оръжие. Това разбира се кара "демократизаторите" т.е САЩ, да й наложат икономически санкции. За съжаление по този начин ситуация се влошава, а не подобравя. Според някои анализатори, сега рискът от ядрена война е по-голям отколкото през Студената война. Според мен това становище е доста преувеличено по ред причини.

Хората са наясно с казаното по-горе и го приемат за правилно, но днес попаднах на много интересна информация. Северна Корея е съюзник на САЩ, да, звучи много глупаво, но ако дочетете до края може и да промените мнението си. Руското разузнаване предполага, че държавата на "Ким" играе двойна игра и така оправдава военното присъствие на САЩ в Азия, насочено срещу Китай и Русия. Тази теза се подкрепя с фактите, че не е възможно управлението в Пхенян да е толкова ненаясно със своя и противниковия военен ресурс и така агресивно да заявява готовността си да атакува с ядрено оръжие своите противници.

Хипотезата не е от днес, съществува още от 1948 година. Дали е правилна или не, сами можете да прецените. Аз лично съм на мнение, че е възможно да е правилна, но за тези планове знаят хора, броящи се на пръсти. Ще попитате защо просто не свалят режима в Северна Корея, както например в Египет или Либия? Това няма да е полезно за никой, една силна и обединена Корея ще е фактор, който няма така лесно да бъде пренебрегван нито от Китай и Русия, нито от САЩ и ЕС. Освен това САЩ няма да могат да дислоцират военните си части така свободно, както сега (под предтекст срещу Северна Корея).

Оригинална статия.
 

Един ден след края на света

Събудих се към девет часа, преживял съм края на света, настроението ми беше добро – нямах за учене и ваканцията наближаваше. Пуснах си музика и си приготвих закуска. Мина известно време и трябваше да тръгвам за даскало. Приготвих се и потеглих, времето не беше от най-приятните, но все пак беше разбираемо един ден след края на света е. Качих се в рейса, в общи линии беше празно, но касапницата предстоеше на следващата спирка. Настана „време разделно“, автобусът спря и преди да отвори вратите видях позната гледка още от преди края на света – пенсионери и най-вече баби наредени в ненапълно права редица, чакащи градския транспорт, който ще ги отведе до следващия изключително евтин супермаркет. Погледът ми се спря пред една възрастна жена, имаше нещо особено в нея, торбата й беше по-пълна от на останалите, парата излизаща от ноздрите й беше по-плътна, знаех, че тя ще успее да се добере до едно от двете свободни места, но не успях да отлича фаворита за второто. Погледнах си часовника, беше дванадесет часа без пет минути, зарадвах се, че не закъснявам.

Уверих се, че съм заел най-удобното място за мен и вратите се отвориха, румейските орди нахлуха, „без сигнал, без ред, всеки гледаше да бъде напред“. Предположението ми беше правилно, едното свободно място беше заето от моя фаворит, но в този момент отклоних погледа си към другата гореща точка в рейса, втората свободна седалка. Там се вихреше ураган от емоции. По своето естество тя беше по неудобна за заемане, тъй като беше малко по-нависоко позиционирана, но за някой риска си струваше. Една стара жена се беше заела с превземането й, след сложни маневри и пуфтене тя достигна заветната си цел, по лицето й се изписа заслужено удоволствие.

Стомаха ме сви, не не е това, бях ходил до тоалетна. На следващата спирка щеше да се качи едно симпатично за мен момиче. Поради липсата на място в иначе просторния, но малък автобус,  тя застана точно до мен. За пореден път настроението ми се повиши. Не нямаше да я заговоря, не че съм грозен, но беше по-висока, а може би и с няколко години по-голяма от мен, все пак ми беше приятно. Зачудих се защо са толкова високи някои хубави момичета, но се успокоих понеже съм около 175, а щях и поне още малко да порасна, вината не беше в мен.

Макар и ден след края на света рейсът се движеше по обичайния си маршрут, всеки момент щяхме да излезнем на софийския аутобан. Там сме, за момент се замислих за символа на автобуса, защото покрай нас преминаваха празни автомобили. Вероятно той символизираше стремежа на хората към по-добро – центърът на града (познат символ още от митологията), а може би символизираше разделението на хората, което ни е познато също от древността. Осъзнавам, колко съм задобрял по литература, но явно даскалката ми не го забелязва, защото продължава да пише пет и двадесет и пет на есетата ми.

Дойде време да слизам, а при не съвсем празния автобус, това е дейност,  изискваща опит, търпение и малко наглост. Тези умения ги бях усвоил и със завиден финес се измъкнах от средата на рейса. Поех си живителна глътка въздух, почуствах се отново добре, заредих се с енергия, която ми трябваше, защото малко закъснявах.

Въпреки че беше изминал един ден от края на света, пред училище беше пълно с деца, които пушеха. Все пак спазваха забраната за пушене на закрито. Престъпих вратите на училище, звънецът не беше бил, затова имах нялко минути преди да започне голготата от часове.

В края на деня се чувствах изморен, но трябваше да се мобилизирам, за да имам сили да се прибера. По пътя реших да обмисля изминалия ден. Нямаше много забележителни неща с изключение на едно. Две момичета бяха решили да седнат на мястото на едно момче. Той разбира се не подозираше и затова се изненада щом разбра за случилото се. Тогава пламна, момчето се превърна в мъж, дори в пенсионерка бореща се за място в градския транспорт. С няколко грациозни и точни движения, със силните си ръце той измъкна стола на момичето седнало на неговото място, чуха се гневни викове, но никой не посмя дори да помръдне при тази гледка. Двете госпожици разбирайки грешката си се оттеглиха смирено. Момчето седна властно на чина си дишайки тежко, все пак той имаше две дископатии, по лицето му за момент се изписа съжаление, че е постъпил така, но след секунда, върна решителния си поглед, без да дава воля на чувствата си.

Към двадесет часа, най-накрая се бях прибрал и разбрах, че днес не беше денят след края на света, а денят след поредната глупост измислена от хората с цел да печелят повече пари.

Здравей, свят!

Здравейте, казвам се Денислав и съм ученик. Това е моят блог, където ще публикувам моята представа за света, дали е правилна или грешна, сами ще си направите изводите.
За да видите какво съм публикувал цъкнете по-горе темата, която Ви интересува.
Може да се свържете с мен, като кликнете "Връзки" или по-долу в коментарите.