Обувките са едно от първите неща, които човека се е научил да използва. Когато пътували през труден, каменист терен, хората бързо осъзнали необходимостта от средство, с което да предпазват краката си. Исторически сведения от Китай, Египет и други ранни цивилизации споменават използването на обувки. В библията също има периодично споменаване за ­обувк­ите­.

Ранните хора са използвали наподобяващи чорап пред­пазители за крака. Първите обувки с твърда подметка са били създадени от ранните египтяни. Качеството на обувките съответствало на статуса на притежателя им. Висшата класа носела висококачествени сандали, отворени отпред, докато обикновените хора носели стари и изтъркани сандали. Робите не са имали право да носят обувки – били са задължени да ходят боси.

Гърците са били първите, които направили производството на обувки форма на изкуство. Те също така изобретили обувките с висок ток. Следващото нововъведение били тъй наречените „обърнати обувки„, като горната част и подметката се ушивали с бод от вътрешната страна на обувката. В средновековието заострените обувки станали изключително актуални, но това продължило кратко. Много правителства забранили токове, които увеличават височината с повече от два инча. Последвали обувки с квадратни подметки, изключително широки обувки, наречени мечи лапи и много други странни и чудати модели.

Мъжките обувки с високи токове станали модерни в елита на 17 и 18 век, по време на френската революция. Скоро те възвърнали нормалната си височина, като символ за равенство. През 1800 година в Северна Америка се появили първите механични фабрики за производство на обувки. Това спомогнало за по-доброто пасване съответно на левия и десния крак. В действителност само от 1900 години хората правят различни обувки за двата крака, тъй като до преди индустриализацията изработката на две различни форми е била трудна.

Малко преди началото на 1900 та година, когато баскетбола набрал популярност, били изобретени едни от най-често срещаните обувки произвеждани някога –гуменките