Причини и последици
За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани 
успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
Точно в този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част отвласите, живеещи отвъд река Дунав.
Ход на въстанието
Въстанието избухва стихийно. Масово се въоръжава българският народ. В началото императорът подценява силата на въстаниците и изпраща срещу тях три пъти свои войски, но и трите пъти те не постигат успех. На свой ред българите все повече разширяват зоната си на действие. Навлизат на юг от Стара планина, което дава повод на василевса да поведе мащабен поход, воден лично от него, който се оказва успешен и през 1186 година въстаниците са прогонени. Петър и Асен са принудени да се изтеглят отвъд река Дунав, а Исак II Ангел приема, че въстанието е потушено, запалва кръстците с жито, за да накаже населението и, без да вземе мерки за охраната на градовете, се прибира победоносно в Константинопол.
Скоро след оттеглянето на императора братята се завръщат в България, водейки със себе си множество кумани, привлечени от тях като наемници. Добромир Хриз е изпратен към днешните македонски земи, където трябва да повдигне народа на въстание. Императорът изпраща срещу българите нова своя армия, този път водена от опитния Алексий Врана. Пълководецът обаче обръща поверената му армия и я повежда срещу Константинопол, за да свали Исак II Ангел от престола. Под стените на самия град Врана пада убит. Тези неразбории във Византия дават възможност на братята да напреднат в Тракия. Империята се опитва да отблъсне българите, но неуспешно. Възпряна е от проявилия се пълководчески гений на Асен, който е посочен от Никита Хониат като: „извънредно изобретателен и способен в трудни положения“. През 1187 година императорът повежда нов поход срещу българите, достигайки до крепостта Ловеч. Той я обсажда, но не успява да я превземе и бива принуден да сключи примирие с братята, които дават като гарант най-малкия си брат Калоян.
