Да откриете, че детето ви е обект на тормоз, е може би едно от най-трудните преживявания за всеки родител. Нормално е да се чувствате ядосани и притеснени за безопасността на вашето дете и разочаровани от трудната ситуация. Ако детето ви е споделило за това, значи ви има доверие и е направена първата крачка за спиране на тормоза. За съжаление, много деца не споделят с родителите си, защото или са наплашени, или смятат, че нищо не е в състояние да помогне. Показват го и резултатите от нашето проучване (виж «Изследване на тормоза в ГРЕ»)

Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:

• Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
• Предпочита да си смени маршрута до училище;
• Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно е в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
• Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
• Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
• Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите или повредени вещи;
• Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
• Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
• Търси непрекъснато протекция;
• Няма, или има малко приятели, рядко го канят на социални събития;
• Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
• Избягва посещение на зоните около училище;
• Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз:

• Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно за разрешаване на ситуациите на тормоз;
• Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте;
• Свържете се с класния ръководител на детето възможно най-скоро – поискайте лична  среща. Можете да му пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормоза.
• Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.

ВАЖНО! Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.

Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:

• Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормоза.
• Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
• Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за в бъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
• Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.

Как да премахнете тази реклама?