Село Зверино и районът му се намират в големия и живописен пролом на р. Искър, който прорязва изцяло Стара Планина. На юг селището се отделя от ботевградските села с вододела Мургаш – Ржана планина, в подножието на която се намират селата Игнатица и Оселна. На изток са разположени с. Челопек, Люти брод и Черепишки манастир, на запад е землището на с. Елисейна, с. Очин дол, с. Еленов дол, с. Осеновлак – Софийска област и на север с. Згориград и Враца.
От оскъдните исторически сведения се приема, че първите местни жители са били траки от племената тери и талатеи.
Били са поселени в областта северно от Витоша и на изток от р. Искър. Част от племената са битували в територията по северните склонове на Стара планина до Мизия, където граничели с тракийското племе трибали. В римския документ се посочва маршрутът – път с неустановена посока, в която влиза отсечката София – Мездра и оттам към Гиген на Дунава. С Враца селото се е свързало чрез пътя, тръгващ от Враца през Згориград, Врачанския балкан по левия бряг на р. Златица, спуска се през Зверино, където при Стария брод пресича р. Искър и при с. Елешница се включва в пътя Етрополе – София.
Наличието на остатъци от римски крепости свидетелствува, че районът на Зверино е населяван от най-древни времена от траки, а по-късно славяни и прабългари. Не малкият брой на крепостите доказва стратегическото значение на пътя през дефилето на р. Искър.