Немското овчарско куче (на немски: Deutscher Schäferhund) е порода големи (по размер) кучета, произхождащи от Германия.[2] Известно още като „Елзаска порода“. Тази порода е сравнително нова – селектирана е през 1899 г.
Характеризира се със здрава костна система и добре развита мускулатура. Телосложението е хармонично и съразмерно развито, като тялото е здраво, стегнато, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна, с клиновидна форма, широка черепна част и плоско чело. Носната гъба е голяма и черна. Челюстите са здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, с остри върхове, стърчащи нагоре и се изправят дори до седмия месец.Очите са тъмни и изразителни. Шията е под ъгъл 45° спрямо гръдния кош, който е овален, широк и дълбок. Коремът е умерено прибран. Крупата се спуска плавно към основата на опашката, която е окосмена, със саблевидна форма и на дължина достига под скакателните стави. Крайниците са прави и успоредно поставени, осигуряващи широка крачка с пълно разгъване на ставите. Нормалното движение е нисък приземен тръс. Космената покривка е средно дълга, гъста, груба, с плътно прилягащи косми, които на главата, ушите и предните страни на краката са по-къси. Окраската е сиво-кафеникава с различни оттенъци, гърбът е черен. Предпочитат се наситените тонове. Косъмът е светъл в основата и по-тъмен към върха.вис. холка: мъжки 60-65 см, женска 55-60 см; тегло: мъжки 36- 45 кг, женска 27- 40 кг. Понякога мъжките надвишават теглото си достигащи до 50 кг.
