Българиа и розовото масло

  • Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките си. В състава на българското розово масло са установени около 283 компоненти. Те се разделят на две групи вещества:
    • носители на мириса – представляват течната част на маслото-елеоптен;
    • фиксатори на мириса – твърди при стайна температура и безмирисни, но фиксират мириса и му придават трайност-стеароптен. От многобройните компоненти на елеоптена с розов мирис са цитронелол, гераниол, нерол, фенилетилов алкохол, но типичния розов мирис се оформя и от присъствието на микрокомпоненти.
  • Съдържа: етанол (до 3%), линалол (от 1 до 3%), фенилетилов алкохол (до 3%), цитронелол (от 24 до 35%), нерол (от 5 до 12%), гераниол (от 13 до 22%), геранилацетат (до 1,5%), евгенол (до 2,5%), метилевгенол (до 2%) и фарнезол (поне 1,4%); въглеводороди – С17 хептадекан (от 1 до 2,5%), С19 наситен въглеводород нонадекан CH3(CH2)17CH3 (от 8 до 15%), С19 ненаситен въглеводород с една или повече двойни въглеродни връзки нонадецен CH3(CH2)16CH=CH2 (от 2 до 5%), С21 хенейкозан (от 3 до 5,5%) и С23 трикозан (от 0,5 до 1,5%)
  • Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
  • По консистенция наподобява бадемовото масло;
  • Има силен аромат и остър балсамов вкус;
  • Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.

 

 

 

 

Резултат с изображение за розово масло бг

Столицата на България

СтСо̀фия е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 307 376 души (към 15.06.2016 г.)[1]. По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591[2], което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[3]

София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“ (на гръцки: Αγία Σοφία или Αγια-Σοφιά ; на латински: Sancta Sophia; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.[4]

Резултат с изображение за софия

 

България и спортовете

Първият български олимпийски медал

Българи са осъществявали 214 пъти мечтата на всеки спортист: да се качи на почетната стълбичка в Олимпийски игри. Всеки един от тях има своето място в спортната история на родината ни, но все пак не можем да не отделим пионера в дисциплината „Печелене на медали за България“- великия Борис Георгиев- Моката. Боксьорът се нарежда трети в Хелзинки през 1952 и слага началото на успехите в един от най-  българските спортове- бокса. Спортът донася общо 18 медала, 4 от които златни. Макар и на преклонна възраст днес Моката продължава да посещава боксовата зала и да учи младите боксьори, че удрят най- силно, когато удрят за България.

Борис Георгиев - Моката
Борис Георгиев – Моката

Рекордът на Стефка Костадинова

Възрастта на този рекорд е меко казано забележителна. Той е „роден“ на 30 август 1987 в Рим. Може би ще остане вечен. След като за тези 29 години единствено хърватката Бранка Влашич успя да изравни второто най- добро постижение на Стефка- 208 сантиметра, но не стигна до 209, рекордът продължава да стои непоклатимо на летвата, поставена на над 2 метра разстояние от земята. Родената в Пловдив атлетка има и Олимпийска титла от Атланта ’96, пет световни титли на открито, също толкова в зала, една европейска титла на открито и пет в зала.

Успехите и отреждат място в залата на славата на леката атлетика в Барселона, орден „Стара планина“, признанието „Спортист на годината на България“ и я превръщат в може би най- успешната българка в „Царицата на спортовете.“

Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см.
Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см.

Първият българин, изкачил Еверест

Този сайт е част от мрежата от сайтове на училища www.daskalo.com. Направете и вие сайт на вашето училище напълно безплатно.