| Съева дупка | |
|---|---|
Вътрешността на пещерата
|
|
|
 Местоположение в България
|
|
| Локация | община Ябланица Стара планина, България |
| Дължина | 205 m |
| Надморска височина | 520 m |
| Температура | 7-11°C |
| Влажност | 90-98% |
| Откриване | 1967 |
| Съева дупка в Общомедия | |
Цветовете на пещерата
„Съева дупка“ е името на пещера в Среден Предбалкан, България.
Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]
Професор Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научноизследователската пещерна бригада „Т. Павлов“ през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.
Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Средната температура в пещерата е 7-11°C, влажността — между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години. Уникална е и със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. Срещат се сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.
