Дарохранителницата представлява съд във вид на храм, в който се съхранява запасното причастие. То се използва за спешно причастяване, когато не се извършва литургия.

 

 

 

 

Български народни песни http://liternet.bg/folklor/sbornici/lirika/content.ht

 

 

Напрестолен кръст изработен от Рафаил Рилец, миниатюрна резба на дърво, края на ХVІІІв. – Рилски манастрир

http://www.rilamonastery.pmg-blg.com

 

         Интериор от български възрожденски дом

                                                        Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане.

Страница от „История славянобългарска“ – написана от Паисий Хилендарски през 1762г.

Софроний Врачански(светско име -Стойко Владиславов), роден в Котел, първи преписвач на „История славянобългарска“

„Кириакодромион, сиреч Неделник“ (или само „Неделник“ или „Софроние“) е първата печатна книга на новобългарски език. Написана е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г. в румънския град Римник (днес Ръмнику Вълча). От няколкото завършени съчинения на Софроний, това е единственото, което той успява да отпечата. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху 530 страници хронологично по реда на годишните празници, за които се отнасят.

д-р Петър Берон е първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.

„Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Брашов, когато Берон е едва 24-годишен.
Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.

 

Йеромонах Неофит Рилски(светско име  – Никола Поппетров Бенин) роден в Банско ок. 1793. Починал на 4 януари 1881 година.Той е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Саморъчно направения от Неофит Рилски глобус, с който е преподавал география в училището на Рилски манастрир.

Васил Априлов(21.07.1789г – 02.10.1847г.) е български стопански и просветен деец, дарител, писател.През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.

Иларион Макариополски(Стоян СТооянов Михайлов) е български духовник, един от водачите на църковно-националната борба

Църквата „Свети Стефан“ в Истамбул, известна още като Желязната църква.На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви.

                       Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

 

Панайот Хитов, български революционер, който след смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

Филип Тотю (истинско име – Тодор Тодоров Станчев), български революционер, който на 15 май 1867 г. е  начело на чета от около 40 души.Ппреминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града ,дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Успява да се измъкне и да се слее с остатъците от четата си с четата на Панайот Хитов.

Стефан Караджа( истинско име – Стефан Тодоров Димов), български революционер, който през 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор.

Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 – 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Един от основателите на БРЦК в гр.Букурещ, Румъния.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

 

Васил Левски  е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.

Христо Ботев – български поет и революционер.През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. Четата е разбита от османската армия във Врачанския Балкан.

Панайот Вичев Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).При избухването въстанието, е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство при опит да преплува в р. Янтра край гр. Бяла, Русенско се удавя.

Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Четата е разбита в Тетевенския балкан, а той самият е убит.

Опълченците в защита на прохода Шипка е една от най-паметните битки в хода на Руско-турската война от 1877-1878г.

Самарското знаме е българско бойно знаме, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. Създадено е от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.

Подписване на Сан-Стефанския мирен договор  на 03.03.1878г. от граф Игнатиев, Ал.Нелидов и Сафет Мехмед Паша. Договорът е прелиминарен (предварителен) и слага край на Руско-турската война (1877-1878) г., урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

 

 

 По-голяма част от информацията и снимковия материал са почерпани от http://bg.wikipedia.org