Българско средновековие

Средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893, когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Градът е в развалини от ХVІІ в.

 

 

 

 

 

 

Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г.

 

 

 

 

 

 

Столицата на Първата българска държава –  Преслав Велики. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на Българската държава, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други.

 

 

 

 

Княз Борис-Михаил (или срещан още Богор, Богорис) (IX век2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цар Симео̀н I Велѝки е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура от Спиридон Палаузов – български историк през XIX век.

 

 

 

 

 

 

Кръглата църква, известна също като Златната църква или Църква „Свети Йоан“, е частично запазена днес средновековна църква в град Преслав, някогашна столица на Първата българска държава. Разкопана и изследвана за пръв път през 1927-1928 година от Кръстю Миятев и Юрдан Господинов, църквата е построена в началото на 10 век, при управлението на цар Симеон I.

Смятана за един от най-внушителните образци на средновековната българска архитектура, Кръглата църква дължи името си на характерната кръгла форма на своя наос.

 

 

 

Керамичната икона, чието изображение напомня много на византийските иконописни образи на св. Теодор Стратилат, е намерена в началото на XX век при разкопки на закътания в планината манастир в м. Патлейна, на 2 км от Велики Преслав. На самата икона липсват изрични упоменания за самоличността на изобразения светец. Заедно с иконите на Богородица Пътеводителка и старозаветните светци, открити в по-късен период, тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност.

 

 

 

 

 

 

 

 

Манастирът"Свети Наум" в близост до Охридското езеро е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий, със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум Охридски се оттегля в този манастир. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име. В нея се съхраняват и мощите на Свети Наум Охридски.

 

 

 

 

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.

 

 

 

 

 

 

 

Самуилова крепост е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил.

 

 

 

 

 

 

Мемориален комплекс при село Ключ, посветен на битката състояла се при същото село между българските и ромейски войски на 28.08.1014г. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век. В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – крепостта-дема[1], издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.

 

Бачковски манастир "Успение Богородично". Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.

 

 

Въстание на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време Византийското владичество над българските земи. Въстанието започва през 1185 г., породено от увеличаването на данъците, и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци. Въстанието е обявено в църквата "Свети Димитър".

 

 

 

 

 

Пръстенът на цар Калоян(1197-1207г.) – с царуването на Калоян се свързва международното признание на възродената след 167 години византийска власт, българска държава.

 

 

 

 

 

 

Пластична възстановка на лицето на Цар Калоян, направена от проф. Й. Йорданов по черепа от гроб 39  в църквата "Свети четиридесет мъченици" – В.Търново

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Балдуинова кула на крепостта Царевец – В.Търново. Названието на съвременната кула като „Балдуинова“ се свързва с пленения от цар Калоян след битката при  Одрин  – 1205г. пръв латински император Балдуин Фландърски, намерил смъртта си в нея.

 

 

 

 

 

 

 

 

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

 

 

 

 

 

Монета на цар Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Асеновата крепост, или Петрич, е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България. Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ.

 

 

 

 

 

 

Боянската църква "Свети  Никола и Свети Панталеймон". Най-стария строителен период е края на Х и началото на ХІ век. Стенописите са от  от различни епохи, като най-известните са тези  от 1259г.

 

 

 

 

 

 

Образите на ктиторите на храма – деспот Калоян и неговата съпруга Десислава. Изображенията се намират на северната стена на Боянската църква. Изписани са от средновековният зограф Димитрий през 1259г.

 

 

 

 

 

Образите на цар Константин Тих и царица Ирина изписани от средновековния зограф Димитрий в Боянската църква.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монета на цар Ивайло(1277-1280г.)

 

 

 

 

 

 

Миниатюра представяща цар Иван Александър, съпругата му Теодора и неговите синове от четвероевангелието на цар Иван-Александър (Лондонското евангелие) е илюстрован ръкопис, написан през 13551356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 366 многоцветни миниатюри, то е един от най-разкошните български писмени паметници. Притежавал го е и цар Иван Шишман.

 

 

 

 

 

 

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на Рилския манастир.

Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Информацията и по-голямата част от снимковият материал е почерпан от http://bg.wikipedia.org