Античност

Варненско златно халколитно съкровище – датирано е в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското злато“ са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

 

Вълчитрънско златно съкровище е датирано към края на бронзова епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рогозенско сребърно съкровище датировката на съкровището  е сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е..

 

 

 

 

 

Панагюрско златно съкровище датирано е към края на IV и началото на III в.пр.н.е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Глава на одриският цар Севт ІІІ – от 330 пр.н.е. до 300 пр.н.е. и последният голям владетел на Одриското царство.

 

 

 

Гробницата от село Свещари – тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.

 

 

 

 

 

 

Казанлъшка гробница зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

 

 

 

 

 

 

 

Античният театър в Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

Руините на форума на античният град Автуста Траяна (дн. Стара Загора)

 

 

 

 

Възстановка на вила от римската епоха – Вила „Армира“ до гр.Ивайловград

 

 

 

 

 

 

 

Гробищна църква „Света София“ на античният град Сердика(дн.София) – Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на 4 век, веднага след едиктите в 311 и 313 г., недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици

 

 

Ротондата „Свети Георги“ (София) – нач. на ІVв.Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики

 

 

 

 

 

 

 

Информацията и по-голямата част от снимковия материал е почерпан от http://bg.wikipedia.org