Застанахме заедно под зелените борове, за да си спомним Врачанския балкан – там, гдето Войводата е стоял за последно преди 146 години..
Вдишахме въздуха дълбоко, за да усетим свободата в гърдите си..
Песента ни спомни героите – „Я надуй дядо кавала……“
Отдадохме почит на Ботев и загиналите за свободата на България.
