С кампанията „Да възстановим мостовете между нас“ целим четири неща.
Първо, да покажем богатството на ромската култура, това че ромите не сa сбор от бедни хора (образ, наложен от политици и медии и за съжаление вече превърнал се в устойчив стереотип сред средностатистическия българин), а етническа общност със своя култура и достойнство. При това – култура, която е тясно свързана с културата на българите и останалите етноси, живеещи в общата ни Родина. Василица е особено подходяща, тъй като разкрива връзката и взаимното преплитане на символи и ритуали между роми и българи.
Второ, да напомним на основните национални институции, че една десета от българските граждани и още по-голяма част от българските деца и младежи са роми и институциите следва да познават и техните култура и традиции, както и да реализират политики за доброто на всички. През последните години примерите в това отношение са все по-малко, но Василица и кампанията “Да възстановим мостовете между нас” продължават да постигат успех. През 2010 година, когато стартирахме тази дейност, бяхме посрещнати от министрите на образованието и на труда и социалната политика. През годините постепенно броят на ангажираните институции се увеличаваше и до миналата година уважение към ромската култура показваха всички основни национални институции и политическите лица, които ги представляват- Президентът и Вицепрезидентът, Председателят на Народното събрание, министрите на образованието, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на регионалното развитие, на външните работи, националният омбудсман и много други. Също така своята съпричастност от години демонстрират и основните дипломатически мисии в България.
Трето, искахме да покажем безспорния, но непризнат и непризнаван факт, че ромската общност крачи уверено по пътя на своята модернизация. При това – без да скъсва с корените си. Василица днес не е това, което е била за традиционния, патриархален ром, а ние не опитваме да запазим или върнем патриархално-консервативното. Някога Василица е била строго семеен празник (вечерта на 13-ти не се е пускал външен човек в къщата!), свързан с интуитивната вяра, че чрез ритуала може да се въздейства върху универсума и дори да се промени хода на събитията към по-добро (което е смисълът на сурвакането и всички други васильовденски ритуали). Младите роми днес, сърфирайки във фейсбук, ютуб, инстаграм и ред други социални мрежи, едва ли могат да повярват в тази сила на празника и това не им е нужно. Но те продължават да вярват във важността на семейството (универсална ценност за всички роми) и силата на ромския (и на човешкия) дух да променя събитията. Ако тази вяра е наранена, определено трябва да бъде лекувана! Затова организираме публични чествания на Василица – за да покажем модернизацията, която не скъсва с традициите и обичаите, а ги преосмисля като културни кодове, чрез които днешният човек изгражда своята личностна автономия и съпричастност към своята общност.
Четвърто, да демонстрираме символиката на моста, върху която се надграждат ромските легенди за Василица и основните празнични ритуали. Празнуването на Василица е свързано със стара легенда, разказваща, че Дяволът разрушил моста, по който вървели ромите, но свети Васил го построил отново, за да могат те да преминат над пречистващата с чистотата си вода и да започнат своя нов живот. Затова Василица е денят, в който – чрез силата на традицията и ритуала – строим мостове към идните дни с вярата, че те ще бъдат по-добри! Днес всички в България имаме нужда да изградим мостовете между различните етноси, между властта и гражданите, между сърцата ни.
инициативи в ОУ“Христо Ботев“ –
- представяне на ромската приказка „Градината на народите“
- четене на ромски приказки в часовете по БЕЛ
- „Обичаи на ромската общност“ – дискусия в часа на класа;
- „Как празнуваме у дома ромската нова година?“ – дискусия
- „Анимирана история на ромите“ – филм.
