Мартин Селигман (1942)
Селигман забелязва, че изключително щастливите, реализирани хора са склонни да се разбират с другите и с удоволствие търсят компания. Те като че ли водят онова, което той нарича „приятен живот“, един от трите вида щастлив живот, идентифицирани от него; другите два са „добър“ и „смислен“ живот. Приятният живот, или търсенето на възможно повече удоволствие, изглежда донася щастие, но Селигман открива, че то често е краткотрайно. Макар и по – незабележимо , добрият живот, или това да си успешно ангажиран във връзки, работа и игра, доставя по – дълбоко, по- трайно щастие. По същия начин смисленият живот, или дейността в служба на другите, води до огромно удовлетворение и реализация.
Селигман наблюдава, че добрият и смисленият живот включва дейности, които колегата му Михали Чиксентмихали описва като генериращи „поток“ или дълбоко умствено потапяне. Приятният живот очевидно не включва „поток“, но Селигман открива, че всички „ изключително щастливи хора „, изследвани от него, са много общителни и имат връзка. Той заключава, че „ социалните връзки не гарантират върховно щастие, но то сякаш не се среща без тях“. Добрият и осмисленият живот може да донасят eudaemonia, но когато водим приятен живот, това усилва цялото щастие, което можем да постигнем.
- Има три вида щастлив живот.
- Добър живот – стремеж към личностно израстване и постигане на „поток“.
- Смислен живот – дейност в услуга на нещо по – велико от теб.
- Приятен живот – общуване и търсене на удоволствия.
- Всички те донасят трайно щастие, но това щастие не може да бъде постигнато без социални връзки.
- Социалните връзки не гарантират върховно щастие, но то като че ли не се среща без тях.
