Група „Мечо Пух“

Вие сте в приказния свят на нашата любима група „Мечо Пух“!

Наши учители са: г-жа Божана Джубелиева и г-жа Катя Джубелиева, а помощник-възпитател ни е г-жа Катерина Бояджиева!

Ние сме малките мечопухчета, заедно играем, учим, творим и много се забавляваме като истински добри приятели!

НИЕ СМЕ ГРУПА ОТ ДЕЦА
“МЕЧО ПУХ” СЕ КАЗВА ТЯ,
ЦЯЛ ДЕН ПЕЕМ И ТАНЦУВАМЕ, ИГРАЕМ, УЧИМ И ЛУДУВАМЕ.
АКО ИСКАШ С НАС ЕЛА,
      ЗА БЕЗКРАЙНА ВЕСЕЛБА!     

НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ДОБРИ И СПАЗВАМЕ ВАЖНИ ПРАВИЛА В НАШАТА ГРУПА ЛЮБИМА!

Сутрин още щом станем,
бързаме към групата любима.
Там приятел мил ни чака
и с ръчичката ми маха.

Мили Мечо Пух,
твоя весел глас отново чухме.
Ето пак ни  поздравяваш и
с чудатости ни забавляваш.

Ти ни учиш най-напред,
как да имаме приятели безчет,
с много обич, доброта
с тях да вършим чудеса.

Затова ние малките деца,
“Мечо Пух“ с любов ще зовем
нашата група ден след ден.

Мечопухчета сме ние със сърца добри и приятелството пазим с вълшебни думи и весели игри!

Педагогическия екип на група „Мечо Пух„

МИСИЯ НА ЕКИПА НИ:

• Опазване и укрепване на детското здраве;
• Формиране на човешки и национални ценности;
• Пълноценна социална интеграция и подготовка за учебна дейност;
• Изграждане на общи знания, умения и ценности;
• Изграждане на добри междуличностни отношения в групата;
• Развиване на детската инициативност, любознателност, самостоятелност и творчество

Нашата детска градина“Пролет“

Детска градина „Пролет“ в град Панагюрище отваря вратите си през 1964 година. Разполага с добре озеленен двор, с площадка за всяка група, както и с уютни занимални. През нея са преминали много весели малчугани, които са я огласяли през годините със звънкия си детски смях.
Децата са разпределени по възраст от 3 до 7 години в четири групи, които се намират в една от най-слънчевите  сгради в централната част на нашия красив, възрожденски град.
За тях се грижи педагогически екип от високо квалифицирани преподаватели с дългогодишен стаж и придобити професионално-квалификационни степени, които полагат усилия към създаване на ведра и топла атмосфера, в която децата да се чувстват обичани, ценени и уверени в своите възможности. Пет от педагозите в детското заведение притежават I ПКС, а двама са с IV ПКС.

Нашият град Панагюрище

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна. Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин. Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик. Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ). Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна.
В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет.Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството — търговия с добитък, абаджийството — производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство — изработване на изделия от животинска козина, табачество — обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти.
Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.
През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).
Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Друг музей, който на всяка цена трябва да се види, е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща.  Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение. Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.
На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци“. В подножието му е най-старата панагюрска църква „Св. Теодор Тирон“, строена в средата на XVI в. В момента тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Свето Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са от злато.
Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете . Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.
През 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.