Пътят на киното

Игрални

Анимационни

 

• Документални

Научнопопулярни

 

 

Средствата, необходими за заснемането на един филм, зависят до голяма степен от това, което се цели да се покаже, както и от апаратурата, чрез която след това ще се възпроизвежда. Един филм може да бъде заснет и от един-единствен човек с камера, а може и да са му необходими хиляди актьори и статисти, както и огромен снимачен екип. Стъпките по производството на един филм могат да бъдат обобщени като: концепция, планиране, изпълнение, преглед и разпространение. Производственият цикъл на един Холивудски филм например обикновено се свежда до:

1. Развитие
2. Предпродукция
3. Заснемане
4. Постпродукция
5. Разпространение

Производствен цикъл от този тип в общия случай отнема около три години, първата от които е отделена за развитие на проекта. Втората година е за пред-продукция и заснемане, а третата – за пост-продукция и разпространение.

Колкото по-голям е филмът, толкова по-важна става ролята на финансирането. Повечето игрални филми (особено в САЩ) са повече бизнес начинания, отколкото изкуство.

Според българския Закон за филмовата индустрия „производство на филм“ е художествено-творчески процес, който обхваща следните етапи:

1. подготовка
2. снимки

1. монтаж

 

1. озвучаване

1. еталониране

 

 

КАМЕРИ И КИНОПРОЕКТОРИ

     

Първоначално филмите са заснемани и прожектирани с камери и кинопроектори, при които филмът се задвижва с ръчна манивела. Макар че за стандартна скорост по времето на немите филми често се сочи 1000 кадъра в минута (16⅔ кадъра в секунда), в действителност повечето неми филми са заснемани при скорости от 16 до 23 кадри в секунда и са прожектирани при 18 кадъра в секунда и повече, като често към филма има приложена инструкция за скоростта на всяка сцена.

ФИЛМОВА ЛЕНТА

    

Повечето филми са заснемани на филмова лента, която представлява прозрачен целулоидна, ацетатна или полиестерна основа, покрита със слой светлочувствителни химикали. Първите ленти са правени от нитроцелулоза, но поради лесната си възпламенимост са заменени от по-безопасни материали. Ширината на лентата и размерът на филма са претърпели значителни изменения, въпреки че повечето комерсиални филми все още се снимат и разпространяват в кинотеатрите върху 35-милиметров филм.

 

 

 

Изображения, които се разгръщат последователно пред човешките очи, могат да създадат у човек илюзия, че се движат, защото образът не изчезва веднага в ретината. Поради това качество движеща се главня се превръща в огнена дъга. Ефектът е забелязан още в древността и е проучван, но по-обстойно се занимават с него през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са Исак Нютон и рицарят Шавалие д’Арси.

Въз основа на изследванията на Питър Марк Роджет, англичанин от швейцарски произход, през 1830 г. Фарадей създава колелото на Фарадей. Джон Хершел, който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки. Най-известният пример за такъв род играчки определено е томатропът, създаден през 1825 г. от Фитон и д-р Парис.^[1]