---

Иновативен подход при дистанционно компютърно моделиране

Дистанционно Компютърно моделиране  при 4 клас

В началото на дистанционното обучение много ученици от 4 клас се питаха „Как ще става това дистанционно обучение?“. До момента те знаеха само как да влизат с потребителските си имена в профилите на  https://scratch.mit.edu в компютърния кабинет.

Не знаеха за студията в Scratch, нито пък за виртуален учебен час  с използване на Zoom.us и онлайн електронните тестове. Не бяха гледали онлайн видео уроци, дори не беше невъзможно качване на файл – домашна работа с изпращане до преподавателя.

Какво се случи? Как се промениха комуникациите от класната стая в дигиталната среда? Какъв скок в технологичния напредък се осъществи при  деца в условия дистанционното обучение.

Иновативен и технологичен бе дистанционният метод на преподаване. Но как се случиха нещата?

Ще споделя в моята педагогическа практика.

За преподаване на учениците използвах платформата Zoom.us, която предлага лесен начин за онлайн комуникация. Отначало трябваше да направя кратко ръководство на родители за работа с тази платформа – кой браузър да ползват, кое бутонче да натиснат.

Разбира се връзка с децата нямаше как да осъществя. Те са 4 клас, нямат електронни пощи или профили в социални мрежи. Но всеки знае, че днешните съвременни родители имат профил във всеизвестния Facebook. Сформирани бяха групи в Messenger  по Компютърно моделиране за 4а и отделна група  за 4б клас с помощта на  класните ръководители (които имат акаунтите на родителите), за което им благодаря.

В определен ден след 17:30 часа, когато родителите са у дома, се осъществяваше връзка с децата. Във фейсбук-профилите на родителите, публикувах връзката за осъществяване на виртуалния час през Zoom.us. Родителите осигуряваха лаптоп, компютър, таблет и дори телефон, на който  щраквайки на линка, който им подавам за съответният онлайн час, настройваха камера и микрофон и се отдръпваха в ъгъла на стаята или продължаваха своите домакински дейности в другата стая. От тук вече ги поемах аз. Изказвам благодарност на отговорните родители, които всяка седмица осигуряваха присъствието в онлайн часа, с което помагаха за обучението и възпитанието на децата им и оказваха подкрепа  на нас учителите.

Отначало чрез платформата на Zoom.us обясних на учениците как да достигат до учебни файлове  към конкретния урок чрез Studio, как да публикуват  своите файлове отново в Studio, откъде те стават видими за нашите виртуални класове. По този начин файловете бяха подредени на определени места в онлайн-базираната платформа на Scratch. Лесно можеха да се изберат файловете, да се работи по тях и после децата да ги ремиксират и да ги запишат със свое име, отново в конкретната среда. До момента учениците не са учили как да копират, качват или публикуват файлове на компютър и решението за ползване на Studio се оказа удобно и практично.

Всеки онлайн час по Компютърна моделиране в платформата на Zoom.us се записваше като видео-файл (към други видеа), след което го качвах на облачна платформа и споделях линк към видеото отново групата на Messenger с акаунтите на родителите. Идеята бе да се помогне на тези, които по някакви технически причини за момента не можеха да се логнат в онлайн часа, а също и за изготвяне на домашната работа. Много по-лесно е да спреш на пауза или да превъртиш назад видеото, за да проследиш алоритъм за създаване на конкретна задача – създаване на клонинг или работа с Microbit и др. В същата група освен видео-файловете от изминалия онлайн час добавях и план на урока (към други планове) и кратки писмени инструкции за изготвяне на домашната работа.

Обратна връзка с децата получавах по различни начини:

• снимка на план в тетрадката

  

  

  

  

  
  
• снимка на учебната тетрадка

  

  

  

  
  

  

  

  

  
  
• снимка на работа с компютър

  

  

  

  

  
  
• снимка на код или студио

  

  

  

  Scratch1

  
  
• или свое видео заснето с телефон

Децата свикнаха да работят по този начин, дойде ред да се преподава урок „Включване на програмируеми устройства към визуална среда“. Съществуват различни програмируеми устройства. Разбира се нашето училище закупи микрокомпютърните платки – Microbit. Чрез онлайн час показах устройството, обясних начина на работа и как се свързва с компютъра. След което им показах работа през платформата makecode.microbit.org. Демонстрирах им как мигат светлинките и как се изписват букви върху платката. Направихме сравнение на блоковете за програмиране на Scratch и на makecode.microbit.org и установихме, че те си приличат. Предоставим им план и кратко ръководство за домашна работа. Интересни и уникални проекти направиха четвъртокласниците, в симулатора на makecode.microbit.org.

След като се запознахме с програмируемите устройства, преминахме към начините за създаване на клонинги и управление на компютърни игри, неусетно се изтърколи учебната година. Дойде ред на тест изходно ниво и работа по проект. Тестът бе онлайн, отново в групата публикуват онлайн тест създаден чрез Forms на Office365. Резултатите бяха  много добри. Учениците попълниха тестовете си онлайн, а след оценяването им в един от виртуалните часовете се направи кратък обзор на постигнатите резултати, с често срещани грешки и добре усвоен материал. До всеки родител се прати pdf файла с теста на детето му, с цел запознаване и обосновка за написаната оценка.

Дойде ред и на представяне на проектите. Всеки ученик трябва да направи своя компютърна игра и да я представи пред другите. Интересно и забавно. Всяко дете иска да покаже повече, да сподели своята игра, а и да види игрите на другите деца. За учениците това бе приятно изживяване макар и дистанционно. Те се виждаха и тестваха игрите на другите, гласуваха със „звезда или сърце“, забавляваха се. За последният ден от учебната година ще се излъчат най-любима и най-интересна игра измежду четвъртокласниците.

Към гласуване за най-любима и най-интересна игра

След приключване на гласуването се отделиха първите три игри с най-висок брой точки  и те са на:

Петър Димитров от 4а, Моника берберова от 4а и Мартин Гецов от 4б. Те получават номинация за „Най-интересна игра“.

Дистанционното обучение ни постави в ситуация за един новооткрит път на знанието и технологиите! Това само по себе си е скок в дигиталната сфера на образованието. А малките четвъртокласници постигнаха много, крайният им продукт създаване на компютърна игра, говори сам по себе си за това.

Благодаря на родителите, който всяка седмица осигуряваха присъствието си на своите деца и ги обезпечаваха с техника и интернет връзка.

Заедно, деца, родители и учители постигнахме много и станахме по свой начин дигитални новатори в образованието.

Ще се радвам да получа коментарно мнение, което можете да запишете  в края на страницата. Вашият коментар е важен за мен.