Античният град Ефес се намира в западната част на Анадола, част от Мала Азия, днешна Република Турция. В непосредствена близост е до историческия град Селчук, недалеч от турския бряг на Егейско море.
Античният град е бил един от най-важните древногръцки градове, изграден в залива на Егейско море. Той е построен на една важна точка, събираща изтока и запада, кръстопът между Милетус и Йония. Кой и кога е построил античния град не е известно. Знае се, че градът е съществувал 2000 години от Исус Христос. Според най-старите източници Ефес е построен от Амазонките и е декориран от храмове, посветени на гръцкия бог Аполон и богиня Атина.
Ефес често е бил нападан от вражески елементи, но оцелявал, а шести век пр. н. е. градът имал нечуван разцвет. По-късно е завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзема без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпват тежки дни под управлението на лошия Лизимах. После градът е завладян от Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. През 262 г. от н. е. градът е нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успява да възвърне предишното си значение.
Едва десет процента от древния град е разкопан, останалото е под почвата. Запазени са мраморни улици от 2 в. пр.н.е., храмове, пазари, бани, библиотеки и публични домове. Тук се намира храмът на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят. Могат да се видят одеонът – малък театър с покрив от 150 г.сл.Хр., базиликата и гробницата на Св.Йоан (смята се, че е написал евангелието си в Ефес), библиотеката на Целз – от 125г.сл.Хр., храмовете на Адриан (от II век) и император Дометиан, театъра – могъл е да побере 44 000 души и се смята за най-големия театър в древността, фонтана и гробницата на Полио, двете агори (места за събрания) – едната е за разрешаването на въпроси, свързани с търговията, а другата – за държавни въпроси. Някога тук са идвали Цезар, Марк Антоний, Клеопатра и Тиберий. Тук е роден Хераклит, тук живее известно време и Омир. Оттук тръгва и славата на Херострат, същият, който подпалил храма на Артемида, просто така, за да се говори за него.
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“, в които се намират ценни мозайки. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките. Градът е под защитата на Юнеско.
До Ефес може да се стигне с личен транспорт, автобус, микробус.
Манастирът Санта Мария де Монсерат се намира на 38 километра северозападно от Барселона, в сърцето на Каталуния, в национален парк Монсерат, който е първият природен парк на територията на Испания. Най-високият връх в планинския масив Монсерат е Сент Жерони на 1236 м. надморска височина. Изненадващите форми на планината привличат туристите и са се формирали в резултат на геоложка еволюция.
Манастирът е открит от абата Олиба през 1025 г. и е най-святото място в цяла Каталуния. През 12 в. е построена нова римска църка и е изработена черната Дева, която днес се намира в базиликата. В началото на 13 в. крал Жак I споменава малката църква като място, където се случват много чудеса. Черната дева, наричана още Моренета, дължи своето име на цвета на лицето си. Тя е покровителка на цялата каталунска област. Тази статуя от дърво е реставрирана много пъти и по-специално през 19 в., след Наполеоновите войни, когато манастирът е разрушен до основи, но Черната дева е скрита и опазена. Санта Мария де Монсерат преживява и испанската гражданска война, превръщайки се в болница за ранените, двудневната обсада на войските на Франко през 1970 г, посетена е от папа Йоан Павел II и отново страда от огромните горски пожари през 1986 г. и тежките наводнения и свлачища през юни 2000 г.
През 1599 г. е преместена от малката църква в базиликата. Религиозният комплекс се състои от базилика, манастир и постница. И до днес в тях живеят около от 80 монаси. Постепенно манастирът се превръща в културен център, с музикално училище, музей с произведения на Дали, Греко, Моне, Пикасо и др. , издателска къща, която е първата в света и продължава да функционира и до днес, библиотека с 300 000 тома литература. В Монсерат има детски хор, който се счита за най–старата школа по песнопение в Европа.
Има и кабинкова въжена линия, която ще ви качи до върха на планината и ще ви направи свидетел на очарователна гледка. За да обиколите целия комплекс ще ви е необходим поне един ден. Комплексът предлага ресторант, заведения за бързо хранене, зона за пикник, хотелска част, множество магазинчета за сувенири и паркинг. Посещението на комплекса е прекрасна възможност да се насладите на уникална природата и да се заредите с голям културен и духовен заряд.