Манастирът Санта Мария де Монсерат се намира на 38 километра северозападно от Барселона, в сърцето на Каталуния, в национален парк Монсерат, който е първият природен парк на територията на Испания. Най-високият връх в планинския масив Монсерат е Сент Жерони на 1236 м. надморска височина. Изненадващите форми на планината привличат туристите и са се формирали в резултат на геоложка еволюция.
Манастирът е открит от абата Олиба през 1025 г. и е най-святото място в цяла Каталуния. През 12 в. е построена нова римска църка и е изработена черната Дева, която днес се намира в базиликата. В началото на 13 в. крал Жак I споменава малката църква като място, където се случват много чудеса. Черната дева, наричана още Моренета, дължи своето име на цвета на лицето си. Тя е покровителка на цялата каталунска област. Тази статуя от дърво е реставрирана много пъти и по-специално през 19 в., след Наполеоновите войни, когато манастирът е разрушен до основи, но Черната дева е скрита и опазена. Санта Мария де Монсерат преживява и испанската гражданска война, превръщайки се в болница за ранените, двудневната обсада на войските на Франко през 1970 г, посетена е от папа Йоан Павел II и отново страда от огромните горски пожари през 1986 г. и тежките наводнения и свлачища през юни 2000 г.
Дърената статуя Моренета дължи цвета на ръцете и лицето си най-вероятно на бавен процес на оксидиране на лака, образуван с течение на времето и от пушека на свещи в малката римска църква.
През 1599 г. е преместена от малката църква в базиликата. Религиозният комплекс се състои от базилика, манастир и постница. И до днес в тях живеят около от 80 монаси. Постепенно манастирът се превръща в културен център, с музикално училище, музей с произведения на Дали, Греко, Моне, Пикасо и др. , издателска къща, която е първата в света и продължава да функционира и до днес, библиотека с 300 000 тома литература. В Монсерат има детски хор, който се счита за най–старата школа по песнопение в Европа.
До самия манастир се стига пеша, с влак, с автобус или с личен транспорт. Безспорно стигането до него е съпроводено с красиви гледки и природни картини.
Има и кабинкова въжена линия, която ще ви качи до върха на планината и ще ви направи свидетел на очарователна гледка. За да обиколите целия комплекс ще ви е необходим поне един ден. Комплексът предлага ресторант, заведения за бързо хранене, зона за пикник, хотелска част, множество магазинчета за сувенири и паркинг. Посещението на комплекса е прекрасна възможност да се насладите на уникална природата и да се заредите с голям културен и духовен заряд.
Античният град Ефес се намира в западната част на Анадола, част от Мала Азия, днешна Република Турция. В непосредствена близост е до историческия град Селчук, недалеч от турския бряг на 
Ефес често е бил нападан от вражески елементи, но оцелявал, а шести век пр. н. е. градът имал нечуван разцвет. По-късно е завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзема без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпват тежки дни под управлението на лошия Лизимах. После градът е завладян от Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. През 262 г. от н. е. градът е нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успява да възвърне предишното си значение.
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“, в които се намират ценни мозайки. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките. Градът е под защитата на Юнеско.