Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден“. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
Каквото правиш на Благовещение, това ще правиш през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари.
На Благовец трябва да си облечете новите дрехи и в джобовете да имате пари.
На Благовещение не се работи нищо.
Ако някъде има заровено съкровище, на Благовещение вечерта над него се издига син пламък.
На Благовец на трапезата трябва да има задължително и риба.
На този ден змиите не хапят и отровите губят силата си. Ако на Благовец убиете змия, то отрежете главата й. След това тази глава ставамагическа. С нея се правят магии за любов и се лекуват много болести.
