Дневни архиви: 22.12.2015

Символи на Бъдни вечер

На “Бъдни” вечер, съгласно българската традиция, семейството трябва да бъде заедно, като всеки член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат “Бъдника” – дебел пън от дъб или круша, който символизира “Световното дърво”, крепящо реда и хармонията в света. В “Бъдника” се издълбава дупка, която се пълни с червено вино, тамян и зехтин за берекет. Той се пали от най-възрастния човек в дома и се оставя да гори цялата нощ.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените приготвят празничната вечеря и най-важното – замесването на обредните хлябове започва от ранни зори.Освен питката с късмети, се приготвят и други обредни хлябове. Голям за Богородица и по-малки – за всяко от животните в къщата. Старите българи отрупвали софрата с всички тези хлябове, за да имат богат урожай, месо, мляко и здрави животни през следващата година.

“Боговицата” се разчупва от най-възрастния в дома. Първото парче се оставя за мъртвите (или за Богородица), второто – за къщата, а останалите се раздават на членовете на домакинството. Ако парата се падне в парчето, отделено за къщата или за Богородица, годината ще е много добра за всички.На трапезата се стои цяла вечер и не бива да се става.

В полунощ идва ред и на Коледарите, предвестници на добрата новина за Христовото рождение. Те обикалят къщите и благославят, а домакинята ги дарява с кравайчета и ги посипва със семена за богат берекет.

Така с песни и настроение приключват ритуалите при посрещането на Коледа. Всички те показват едно и също – страхът на човека от злите сили, но и надеждата за ново и по-добро начало в най-празничната и изпълнена с чудеса вечер – “Бъдни” вечер.

Източници:

bulgarkamagazine.com

Коледа в България

В България празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер – последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа се колe прасе. По-късно в коледния ден българите обикновено правят богата месна вечеря с роднини и близки приятели на семейството. Това е безкрайна въртележка от смяна на маси, ястия и бутилки. Споделянето на храната и напитките е важен елемент от българския характер и се счита за начин, по който се показва уважение. Затова не е изненадващо, че всички важни празници, особено Коледа, се празнуват на маса.Трапезата не се вдига цял ден.

Източници:  bg.wikipedia.org; evs-translations.bg; visitbulgaria.net