Богата смесица от външно влияние и нововъведения японският език е част от японската група езици, чиято връзка с други езикови групи, по-специално с корейския и с алтайските езици, е предмет на спорове.
Към 2010 г. населението на Япония възлиза на над 127 милиона души, като в лингвистично отношение това е една почти напълно хомогенна нация, тъй като 99% от населението говори на един език. Това означава, че японският език е деветият най-използван език в света.
Фонетика Говорещите испански и италиански език ще открият прилики между своите езици и японския при произнасянето на кратките гласни а, i, u, е и о.
Съществуват и дълги гласни с двойна продължителност на изговарянето спрямо късите. Разликата между едните и другите е от съществено значение за смисъла на думата. Съгласните са k, s, sh, t, ch, ts, n, h, f, m, y, r, w, g, j, z, d, b и p. Липсват съгласните l и v.
Особеност на японския език е и липсата на ударение като това в идно-европейските езици. Японският не е тонален език.
Японска писменост Докато китайците използват своите йероглифи (идеограми) за всяка дума от езика си,
японците създават два различни вида фонетично писмо, наречено кана, което използват в комбинация с китайските йероглифи.
Понякога в писмения език се използват и латински букви, например съкращения като IВМ, производствени номера,
понякога цели чужди думи, така че
за изписването на съвременния писмен японски език са необходими четири вида писмо.
Китайските йероглифи канджи са идеограми, като всеки знак символизира предмет или идея.
Обикновено един знак канджи се състои от повече от един звук.
В Япония те се използват за писане както на думи от китайски произход, така и за японски думи.
Сричковото писмо кана има два вида.
- Първият се нарича хирагана и в миналото се е използвал главно от жени. Състои се от 48 знака и служи за писане на японски думи, частици, глаголни окончания, както и за думи от китайски произход, които не могат да се напишат с официално приетите йероглифи.
- Другият вид писмо кана, наречен катакана, също се състои от 48 знака. Използва се главно за чуждици, които не са от китайски произход, за подчертаване на думи, за звукоподражание и за научни термини.
В японския език има много думи от китайски произход. Днес тези заемки са част от всекидневния език и не се считат за чуждици. Поради силното културно влияние на Китай повечето думи, свързани с философията, науката и изкуството, имат китайски произход.
Такива примери са аниме, гейша, хайку, камикадзе, караоке, кимоно, манга, нинджа, самурай, оригами, саке, суши, карате, джудо, сумо, судоку, икебана, харакири, цунами и др.
Японците са развили цяла система от почтителни езикови стилове, наречена кейго, която изразява уважението на говорещия към човека, на когото говори.
Изборът на правилното ниво на учтивост е твърде труден, тъй като той се определя от сложна комбинация от фактори като социално положение, длъжност, възраст, пол, дори направени услуги или дължими услуги към адресанта.
Има неутрално средно езиково ниво, което се използва, когато двама души се срещат за първи път.
Постигане на съвършенство в кейго не е лесно и някои японци са много по-добри от други.
Безбройни са начините за постигане на необходимото ниво на любезност като се използват различни части на речта – съществителни имена, прилагателни, глаголи и наречия. социално положение (няма съществена разлика в облеклото или държанието).
По принцип жените са по-любезни от мъжете и използват учтив езиков стил в повечето случаи.
Японците имат фамилни и собствени имена, които се пишат и произнасят именно в тази последователност. Във вестниците и списанията, издавани в Япония на английски език обаче, обикновено се изписват първо собствените имена и после фамилните, както е прието на Запад. Когато се обръщаме към някого, обикновено използваме „сан” – равностойно на „господин”, „госпожа” или „госпожица” – след фамилното име. Наставката „чан” често се прибавя към детските имена и собствените имена на близки приятели.
