Японският език (日本語, е език, говорен от около 125 милиона души главно в Япония, където той е националният език. Той е част от японската група езици, чиято връзка с други езикови групи, по-специално с корейския и с алтайските езици, е предмет на спорове.

Малко е известно за произхода на японския език и за времето на неговата поява в Япония. В китайски документи от III век са регистрирани няколко японски думи, но първите по-съществени японски текстове се появяват едва през VIII век.

През периода Хеян (794-1185) китайският оказва силно влияние върху лексиката и фонологията на старояпонския. В късния среднояпонски (1185-1600) настъпват промени, които го доближават до съвременния език и се появяват първите европейски заемки. През XVII век стандартният диалект се измества от Кансай към района на Токио, а от средата на XIX век значително се засилва навлизането на европейски заемки.

• Канджи

Според японските хроники навлизането на йероглифното писмо се отнася към края на IV и началото на V век, когато от кралство Пекче пристига кореецът 王仁 Wani и донася известния списък от 1000 йероглифа senjimon 千字文. Чак до началото на XX век този списък е служел като уводен курс в йероглифната писменост

• Джион

Навлизането на китайските йероглифи и адаптирането им към особеностите на японския език е било съпроводено със съществени промени в техните звукови стойности.

• Джикун

Макар и адаптирани към японската фонетика, китайските четения на йероглифите са били неразбираеми за японците, а това означава, че неразбираем е бил и самият графичен знак. За да стане ясно значението на йероглифа, то трябвало да бъде преведено на японски език.

鼻 (hana) нос, 鶴 (tsuru) жерав, 驚 (odoroku) изненадвам (стресвам) се.

• Кана

Освен йероглифната система, описана накратко по-горе, съществуват две сричкови азбуки: хирагана и катакана. Като звуков състав те са идентични, разликата е единствено в тяхното използване. И двете азбуки са създадени на базата на опростено или стилизирано изписване на йероглифи. Например, символът あ (а) от хирагана е произлязъл от йероглифа 安 (an) — „сигурност“, а символът ア (а) от катакана е опростен вариант на йероглифа 阿 (а), често срещащ се например във фамилни имена.

• Хирагана

Хирагана (вж. картинката в дясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 見た (mita — видях), йероглифът 見 представлява коренът на глагола 見る (miru — виждам), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи.

• Катакана

Катакана е била измислена преди хирагана и през известен период от време е изпълнявала и нейните функции. Понастоящем катакана се използва главно за изписване на заемки и чуждици, както и на чуждестранни наименования на страни, градове, имена на хора и т.н. Освен това катакана се използва и за изписване на междуметия, както и за обозначаване на натъртено произношение на определена дума. Катакана се използва и за записване на имената на растителни и животински видове, чието изписване с йероглифи би представлявало трудност.

Например: プリンター (purintaa) — принтер, タバコ (tabako) — цигари, テーブル (teeburu от англ. table) — маса, ブルガリア (burugaria) — България, アメリカ (amerika) — Америка, САЩ; イギリス (igirisu) — Великобритания, ソフィア (sofia) — София, ロンドン (rondon) — Лондон, ジョージブッシュ (jooji busshu) — Джордж Буш, フリストストイチュコフ (furisuto sutoichukofu) — Христо Стоичков, ワンワン (wanwan) — Бау-бау!

• Ромаджи

Ромаджи (ローマ字, римски знаци) е японското наименование на латинската азбука. Макар и по-рядко, употребява се още и термина ratenmoji (ラテン文字) — „латински букви“. Латиницата е призната за официална азбука наред с трите традиционни писмени системи, но ролята ѝ в японските текстове е само помощна. Използва се основно за съкращения на някои чужди думи — например мерки (cm, km, kg), имена (EU, NATO) и други (CD, DVD).

Съществуват няколко системи за транскрибиране/транслитериране от японски език на латиница:

• Хепбърнова латиница (Hebon-shiki, ヘボン式)
• Японска латиница (Nihon-shiki или Nippon-shiki, 日本式) (ISO 3602)
• Японска държавна латиница (Kunrei-shiki, 訓令式) (ISO 3602:1989)
• JSL, система, въведена от Елинор Джорден в книгата Japanese: The Spoken Language (1987)
• Вапуро (Wāpuro rōmaji, ワープロ ローマ字), или система за писане в текстови редактори с латиница, която се преобразува в кана (rōmaji kana henkan, ローマ字かな変換, букв. „преобразуване на латиница в кана“)

В редки случаи в официални документи може да се срещне Kunrei-shiki, но на практика за изписване на японски имена и думи на латиница най-често се употребяват различни варианти на Хепбърновата система.

традиционен японски ръкопис

Как да премахнете тази реклама?