„Аз се спрех в Букурещ, където Караджата и Хаджи Димитър деятелно работеха за една преминаване в Турция. Въодушевлението беше голямо и приготовлението макар и тежко, но под енергията на двамата юнаци вървеше и не се спираше. Разбира се, че недостатък имаше от всичко, и от средства, пък и от хора. Не всеки се решаваше, пък и не за всякого беше то работа.
…
Приготовляваха се две чети: едната под воеводството на Хаджи Димитър, а другата – под това на Стефан Караджата. Двете тия чети се предполагаше да тръгнат заедно, да преминат Дунава и щом стигнат Стара планина, да се разделят и да се упътят по две направления. Няма нужда да се казва, че целта на тия чети беше да дадат сигнал, за да въстане народът против турските золуми, против турските злоупотребления, против турската власт и въобще, да поиска един свободен и по-честит човешки живот. Ние искахме свобода и правдиниза народа и мислехме, че ще ги извоюваме. Даже нещо повече: на себе си с таква важност гледахме, на малката сила, що имахме, такова значение придавахме, щото предполагахме че Турция ще затрепери, че се разкапе – толкоз голяма беше нашата вяра в успеха на делото. И по мое мнение последствията, които видяхме, оправдават тая наша вяра, макар това утвърждание и да се вижда на някои парадоксално.“
- — откъс от главата „Приготовление“
