Хаджи Димитър

“Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.“

— Христо Ботев, из баладата „Хаджи Димитър“

“Паднал убит, ранен на 3 места. … Въпреки големите усилия, положени за залавяне на живи четници, никой от тях не искал да се предаде.“

— из рапорта на Мидхат паша до великия везир Али паша от 23 юли 1868г.

“Срещането стана на 30 юли(18 юли стар стил). И от двете страни боят стана с жестоко упорство. Борбата се продължи повече от 5 часа. От другарите на Хаджи Димитра останаха само шест души на крак. Двама се предадоха а четирима избягаха. Същият Х. Д., тежко ранен, малко остана да падне в ръце на турските солдати; но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се проводиха на Мидхат паша в Русчук…“

— из статия в цариградският вестник „Courrier d’Orient“

“Някое от нашите момчета, по невнимание при наместването си в чама, изпусна пушката и стана това нешастие. Хаджи Димитър веднага заповяда и се превърза раната на Сава Славчов, който отпосле участвува във всичките сражения на четите и при Гъбене биде хванат от турците. Някои от другарите ни взеха да питат и разпитват кой гръмна, но войводата не даде и заповеда да се мълчи.
— Който и да е гръмнал, направил го е без да ще, от невнимание, за това няма нужда и да се наказва, следователно не трябва и да се знае чия пушка е гръмнала, — отсъждаше Хаджията.“

— откъс от главата „Минаване на Дунава“

„Аз се спрех в Букурещ, където Караджата и Хаджи Димитър деятелно работеха за една преминаване в Турция. Въодушевлението беше голямо и приготовлението макар и тежко, но под енергията на двамата юнаци вървеше и не се спираше. Разбира се, че недостатък имаше от всичко, и от средства, пък и от хора. Не всеки се решаваше, пък и не за всякого беше то работа.
…
Приготовляваха се две чети: едната под воеводството на Хаджи Димитър, а другата – под това на Стефан Караджата. Двете тия чети се предполагаше да тръгнат заедно, да преминат Дунава и щом стигнат Стара планина, да се разделят и да се упътят по две направления. Няма нужда да се казва, че целта на тия чети беше да дадат сигнал, за да въстане народът против турските золуми, против турските злоупотребления, против турската власт и въобще, да поиска един свободен и по-честит човешки живот. Ние искахме свобода и правдиниза народа и мислехме, че ще ги извоюваме. Даже нещо повече: на себе си с таква важност гледахме, на малката сила, що имахме, такова значение придавахме, щото предполагахме че Турция ще затрепери, че се разкапе – толкоз голяма беше нашата вяра в успеха на делото. И по мое мнение последствията, които видяхме, оправдават тая наша вяра, макар това утвърждание и да се вижда на някои парадоксално.“

— откъс от главата „Приготовление“

Не можем да си представим Сливен без присъствието на легендарния войвода Хаджи Димитър на централния сливенски площад. Един от неотменните символи на града, паметникът е свидетелство за славния подвиг и родната признателност.

Изграден е през периода 1931–1935 година. Открит с тридневни тържества на 8 ноември 1935 година. Автори на паметника са скулптурът Стефан Пейчев и архитект Йордан Йорданов.Паметникът има сложно архитектурно – пластично решение. Издигната на висок пиедестал (12м), фигурата на легендарния сливенски войвода Хаджи Димитър ярко се очертава на фона на „Сините камъни“. В основата на паметника са разположени бюстовете на сливенските възрожденци Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Георги Икономов, Иван Добровски.През 1993-1994 година паметникът беше основно реставриран.