Философия

 

Да бъдеш учител е призвание, мисия и работа. Преподавателската работа ми носи огромно удоволствие и удовлетворение. Преподаването и ученето е един сложен процес, в който активни страни са учители, ученици и родители. В центъра стои ученикът. Усилията на всички страни са насочени към него, защото той изгражда и формира своите виждания, възгледи и защо не – философия на живота. Младите хора са разкрепостени по отношение на мислене, едни динамични личности в сложното и бързо променящо се време. Учителят е онзи, който насочва, задава ориентири и води детето.

Според мен един учител е добър, ако успее да възпита у ученика нравствени качества, добродетели, ако може да даде много знания и има съответните резултати и не на последно място, ако съумее да стигне до чувствителността на детската душа.

В преподавателската си работа съм се сблъсквала с много проблеми, стереотипи и предразсъдъци. Само общуването и диалогът между страните в образователно-възпитателния процес дава разрешение на много дилеми.

Най-честите педагогически похвати, които използвам в работата си са дискусия и беседа. Диференциран подход и индивидуална работа, съобразно възможностите на ученика и неговия потенциал. По този начин успявам да провокирам собствено, творческо, спонтанно мислене у младите хора по различни теми. Смятам, че така те изграждат лична позиция и активност.

В днешното динамично и постоянно променящо се време, време на новите информационни технологии,  парадигмата учител-ученик е променена. Ученикът е активната страна, а учителят е ментор, медиатор и модератор. В този смисъл се старая да поставям подрастващите в активна позиция, да им гласувам доверие и зачитам достойнството им.