Древен период
Астрономическата дейност на хората може да се проследи назад във времето поне до 4-6-то хилядолетие пр.н.е.[1][2][3][4], а най-ранното споменаване на имената на небесни светила е в религиозен текст за пирамидите („Текстове от пирамидите“), датиран към 15-13-и век пр.н.е.[5]. Отделни особености на мегалитните съоръжения и дори някои скални рисунки на първобитните хора се тълкуват като астрономически. Във фолклора също има множество подобни мотиви[6].
Периодичните изменения на небето са известни от древни времена:
- Смяната между ден и нощ.
- Смяната на фазите на Луната.
- Смяната на сезоните.
В съответствие с тези цикли се появяват единиците за измерване на времето: денонощие, месец, година. Макар взаимното разположение на звездите да изглежда неизменно, било забелязано, че няколко светила (планети) правят изключение от това правило. Наблюдавайки измененията на небесната сфера, хората забелязват връзката им със смяната на сезоните на Земята[4][7]. Това ги навежда на мисълта, че небесните движения вероятно са свързани и с други земни явления — влияят на земната история или предсказват събития — раждането на царе, война, глад, епидемии и др. Доверието към фантазиите наастролозите съдействува значително за развитието на научната астрономия, тъй като владетелите имали нужда от тези „предсказания“. По тази причина древните астрономи отделят особено внимание на по-редки и непериодични явления като затъмнения, появяване на комета, падане на метеорити и др.
Най-древният астрономически уред са т.нар. гномон (пръчка за измерване на височината на Слънцето по хвърлената сянка) и календарът[3]. По-късно се появяват различни инструменти за измерване на ъгли.
Шумер и Вавилон[редактиране | edit source]
Шумеро–акадската държава Вавилон съществува от 2-ро хилядолетие пр.н.е. до 6 век пр.н.е.[8] (в последните десетилетия го управляват халдеите, а през 6 век пр.н.е. страната е завладяна от Персия).
Жреците-вавилонци са оставили множество астрономически таблици[8]. Те са познавали основните съзвездия взодиака[8], въвели са делението на пълния ъгъл на 360°[9] и са развили тригонометрията[9].
През 2-ро хилядолетие пр.н.е. шумерите имат лунен календар[8], усъвършенствуван през 1-во хилядолетие пр.н.е. Годината е съставена от 12 месеца — шест по 29 дни и шест по 30 дни, всичко 354 дни[9]. Отначало за съгласуване със слънчевата година (чиято продължителност те определили на 365 дни и ¼) добавяли 13-ти месец, но след това престанали.[9]
Обработвайки своите наблюдения, жреците открили много закони за движението на планетите, Луната и Слънцето и можели да предсказват затъмнения[9]. През 450 пр.н.е. вавилонците вече са познавали метоновия цикъл (235 месеца с голяма точност съвпадат с 19 слънчеви години)[9]. Впрочем, китайците са го открили още по-рано.
Вероятно, именно във Вавилон се е появила седемдневната седмица (всеки ден бил посветен на едно от 7 светила, видими с просто око).
Обработвайки своите наблюдения, жреците открили много закони за движението на планетите, Луната и Слънцето и можели да предсказват затъмнения[9].
Вероятно, именно във Вавилон се е появила седемдневната седмица (всеки ден бил посветен на едно от 7 светила, видими с просто око).