Интернет е глобална система от взаимносвързани компютърни мрежи, която използва стандартния пакет от протоколи TCP/IP, обслужвайки милиарди потребители по целия свят. Нарича се още нет или мрежата[1]. Тя представлява мрежа от мрежи, съставена от милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи с от местен до глобален обхват, свързани помежду си чрез сложна система електронни и оптически мрежови устройства и съоръжения. Интернет служи за пренасяне на голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимносвързанитехипертекстови документи на World Wide Web и инфраструктурата на електронната поща.
Груповото пазаруване
Груповото пазаруване, известно още като социално пазаруване или колективно пазаруване е вид пазаруване, при което един търговец предлага на страниците на уебсайт за групово пазаруване продукта или услугата си, най-често става дума за услуга, с намаление. Няколко човека виждат офертата му, харесват я и я купуват веднага. По този начин купувачите образуват група. Търговецът предварително е указал колко голяма група клиенти му трябва, за направи голяма отстъпка. Когато минималният брой активисти бъде прехвърлен, тогава всички платили предварително за услугата получават в електронните си пощенски кутии ваучер, който е необходимо да се принтира и с него да се явят на определено място, където да получат услугата, която вече са заплатили. При сайтовете за групово пазаруване всичко се случва онлайн.
Заплаща се с различни разплащателни средства онлайн, например дебитна или кредитна карта, на каса на EasyPay, на банкомат или с банков превод.
Печалбата на търговеца се изразява в сдобиването с нови клиенти без да похарчи пари за реклама. Всъщност, парите за реклама, които обикновено са заложени в цената на стоката или услугата, идват при клиентите под формата на отстъпка.
Всички сайтове предлагат опцията за абонамент за офертите им по електронната поща.
Съществуват също и т.н. агрегатори на оферти за колективно пазаруване. Тяханата цел е да събират офертите от всички сайтове, с което да се улесни намирането на желаната оферта от клиентите и да се спести много време.
Груповото пазаруване, известно още като социално пазаруване или колективно пазаруване е вид пазаруване, при което един търговец предлага на страниците на уебсайт за групово пазаруване продукта или услугата си, най-често става дума за услуга, с намаление. Няколко човека виждат офертата му, харесват я и я купуват веднага. По този начин купувачите образуват група. Търговецът предварително е указал колко голяма група клиенти му трябва, за направи голяма отстъпка. Когато минималният брой активисти бъде прехвърлен, тогава всички платили предварително за услугата получават в електронните си пощенски кутии ваучер, който е необходимо да се принтира и с него да се явят на определено място, където да получат услугата, която вече са заплатили. При сайтовете за групово пазаруване всичко се случва онлайн.
Заплаща се с различни разплащателни средства онлайн, например дебитна или кредитна карта, на каса на EasyPay, на банкомат или с банков превод.
Печалбата на търговеца се изразява в сдобиването с нови клиенти без да похарчи пари за реклама. Всъщност, парите за реклама, които обикновено са заложени в цената на стоката или услугата, идват при клиентите под формата на отстъпка.
Всички сайтове предлагат опцията за абонамент за офертите им по електронната поща.
Съществуват също и т.н. агрегатори на оферти за колективно пазаруване. Тяханата цел е да събират офертите от всички сайтове, с което да се улесни намирането на желаната оферта от клиентите и да се спести много време.
Астрономически единици за дължина
Астрономическите единици за дължина са няколко различни единици за дължина, използвани от астрономите за различни обекти. Конкретната единица за даден случай обикновено се определя по два критерия:
- единицата трябва да се използва в достатъчно лесни за работа числа;
- единицата трябва да се получава лесно от наблюдение.
Единици, използвани за различни астрономически разстояния[редактиране | edit source]
| Астрономически обхват | Типични единици |
|---|---|
| Разстояния до спътници | километри |
| Планетарни разстояния | астрономически единици |
| Разстояния да близки звезди | парсеци, светлинни години |
| Разстояния в галактичен мащаб | килопарсеци |
| Разстояния до близки галактики | мегапарсеци |
Разстоянията до далечни галактики обикновено въобще не се цитират в единици за разстояние, а като червено отместване. Причините за това са, че преобразуването на червено отместване в разстояние изисква да е известна константата на Хъбъл, която не беше точно измерена да началото на 21 век, и че на космологични разстояния изкривяването на пространство-времето позволява да се получат много дефиниции за разстояние. Например, разстоянието, дефинирано като времето, което трябва на един светлинен лъч да достигне до нас и различно от разстоянието, определено от видимия размер на един обект.
Инфрачервена астрономия
Инфрачервената астрономия е дял от астрономията и астрофизиката, който изследва светенето на телата в инфрачервената част от спектъра.
Откриване[редактиране | edit source]
Спектърът на бялата светлина е познат още от XVII век, когато Исак Нютон е открил спектъра на бялата светлина. През 1800 Уилям Хершел е открил, че ивицата с най-висока температура от спектъра лежи след червеното и е невидима за човешкото око.
Модерна инфрачервена астрономия[редактиране | edit source]
Близката инфрачервена област (ивици с дължина на вълната близка до видимата област) често се счита за част от видимия спектър от страна на учените, понеже за наблюдението ѝ са необходими на практика същите уреди като в оптичната астрономия.
Също като всички други лъчи от спектъра, инфрачервените лъчи ни дават допълнителна информация за изучавания обект. Понеже това е предимно топлинно лъчение, необходимо е уредите, даващи изображения в инфрачервената област да бъдат охлаждани с течен азот (главна разлика с оптичната астрономия). Главна пречка за инфрачервената астрономия са водните пари в атмосферата, които поглъщат значителна част от инфрачервеното лъчение. Затова и учените изпращат телескопи в космоса (като Спицър.
История на астрономията
Древен период
Небесен диск от Небра (бронз, Германия, XVII в. пр.н.е.)
Астрономическата дейност на хората може да се проследи назад във времето поне до 4-6-то хилядолетие пр.н.е.[1][2][3][4], а най-ранното споменаване на имената на небесни светила е в религиозен текст за пирамидите („Текстове от пирамидите“), датиран към 15-13-и век пр.н.е.[5]. Отделни особености на мегалитните съоръжения и дори някои скални рисунки на първобитните хора се тълкуват като астрономически. Във фолклора също има множество подобни мотиви[6].
Периодичните изменения на небето са известни от древни времена:
- Смяната между ден и нощ.
- Смяната на фазите на Луната.
- Смяната на сезоните.
В съответствие с тези цикли се появяват единиците за измерване на времето: денонощие, месец, година. Макар взаимното разположение на звездите да изглежда неизменно, било забелязано, че няколко светила (планети) правят изключение от това правило. Наблюдавайки измененията на небесната сфера, хората забелязват връзката им със смяната на сезоните на Земята[4][7]. Това ги навежда на мисълта, че небесните движения вероятно са свързани и с други земни явления — влияят на земната история или предсказват събития — раждането на царе, война, глад, епидемии и др. Доверието към фантазиите наастролозите съдействува значително за развитието на научната астрономия, тъй като владетелите имали нужда от тези „предсказания“. По тази причина древните астрономи отделят особено внимание на по-редки и непериодични явления като затъмнения, появяване на комета, падане на метеорити и др.
Най-древният астрономически уред са т.нар. гномон (пръчка за измерване на височината на Слънцето по хвърлената сянка) и календарът[3]. По-късно се появяват различни инструменти за измерване на ъгли.
Шумер и Вавилон[редактиране | edit source]
Шумеро–акадската държава Вавилон съществува от 2-ро хилядолетие пр.н.е. до 6 век пр.н.е.[8] (в последните десетилетия го управляват халдеите, а през 6 век пр.н.е. страната е завладяна от Персия).
Жреците-вавилонци са оставили множество астрономически таблици[8]. Те са познавали основните съзвездия взодиака[8], въвели са делението на пълния ъгъл на 360°[9] и са развили тригонометрията[9].
През 2-ро хилядолетие пр.н.е. шумерите имат лунен календар[8], усъвършенствуван през 1-во хилядолетие пр.н.е. Годината е съставена от 12 месеца — шест по 29 дни и шест по 30 дни, всичко 354 дни[9]. Отначало за съгласуване със слънчевата година (чиято продължителност те определили на 365 дни и ¼) добавяли 13-ти месец, но след това престанали.[9]
Обработвайки своите наблюдения, жреците открили много закони за движението на планетите, Луната и Слънцето и можели да предсказват затъмнения[9]. През 450 пр.н.е. вавилонците вече са познавали метоновия цикъл (235 месеца с голяма точност съвпадат с 19 слънчеви години)[9]. Впрочем, китайците са го открили още по-рано.
Вероятно, именно във Вавилон се е появила седемдневната седмица (всеки ден бил посветен на едно от 7 светила, видими с просто око).