Джон Кабат-Зин (1944)
Той създава „майндфулнес“ /съзерцание/. При тази форма на медитиране субектът наблюдава мислите и психичните си процеси /както и телесните, или физическите/ по един дистанциран, нефокусиран и непреценяващ начин; „да стои в тялото си и да наблюдава какво се случва в ума му, като се научи нито да отхвърля, нито да преследва нещата, а просто да ги остави да бъдат и да преминават“.
Чрез тази медитация ние се научаваме да наблюдаваме мисловните процеси спокойно, без да се идентифицираме с тях и да разбираме, че умовете ни имат свой собствен живот. Например една мисъл за неуспех просто се разглежда като събитие в ума, а не като трамплин към заключението: „Аз съм неудачник“. С практиката се научаваме да виждаме тялото и ума като едно нещо: „цялост“. Всеки от нас е нещо повече от мисли, които преминават през ума ни.
