Пол Салковскис (50-те години на ХХ век)
Обсесивно – компулсивното разстройство има своите корени в нежелани или натрапливи мисли, които всички имаме от време на време – идеята, че ще се случи нещо лошо, или че ще преживеем или причиним някакво ужасно нещастие. През повечето време ние успяваме да изхвърлим тези мисли от главите си и да продължим живота си, но понякога е по-трудно да се отърсим от тях. В крайните случаи тези мисли стават обсебващи и донасят с тях чувство на страх и отговорност. Хората, предразположени към подобен род обсесивни мисли, се затрудняват да ги оценят рационално и надценяват не само риска от нещастие, но също контрола и силата, която имат, за да му се противопоставят.
Обсесивните мисли за заразяване и предаване на смъртоносна болест например, може да предизвика компулсивно почистване и миене на ръцете. В това действие прозира също чувство за отговорност, даже и ако действието съвсем не е пропорционално на риска. Компулсивните действия могат да се превърнат в ритуални поведенчески модели и да се извършват отново и отново в опит за постигане на контрол над предусещаната опасност. Те се лекуват с когнитивна поведенческа терапия. Когнитивния подход облекчава дистреса. Успоредно с това поведенчески техники като десенситизация /постепенно излагане на предусещаната опасност/ помагат на пациента да контролира своето компулсивно поведение. С компулсивно поведенческите техники могат да се лекуват тревожност, панически атаки и фобии.
- Ние всички имаме нежелани натрапливи мисли.
- Но някои хора не успяват да се отърсят от тях и тези мисли стават свръхважни и обсебващи.
- Те надценяват заплахата, която представляват тези мисли.
- Те се чувстват отговорни за всяка беда, инсинуирана от натрапливите мисли.
- Ето защо те се чувстват принудени да предприемат действия, за да се противопоставят на заплахите и да овладеят мислите.
- Компулсивните поведенчески ритуали са опит да се контролират натрапливите мисли.
