Елиът Арънсън (1932)
„Първи закон на Арънсън“; хора, които вършат лудости, не са непременно луди. „Лудостите“, които той има предвид, включват актове на насилие, жестокост или дълбоки предразсъдъци – действия толкова крайни, че изглежда, отразяват психологически дисбаланс у извършителя. Според Алънсън обаче, макар наистина да съществуват психично болни хора, дори индивиди, като цяло психически здрави, могат да бъдат доведени до подобни крайности на човешкото поведение, изглеждащи като лудост. Следователно, важно е преди да диагностицираме хората като психично болни, социалните психолози да положат усилия да разберат ситуацията, в която са били поставени, и натиска, който е упражнен върху тях в момента, когато са показали анормално поведение.
Конфликтът, който тези хора изживяват, е познат като „когнитивен дисонанс“ – неприятно чувство, което ни сполетява, когато две или повече наши убеждения са в противоречие. За да намалят дисонанса, хората променят своите отношения, схващания и действия, дори оправдават или отричат жестокостта спрямо другите. Разбирането на мотивите хората да оправдават или отричат употребата на жестокост, може да ни помогне да посредничим или да я предотвратим в по-широк социален контекст – като война или социални предразсъдъци.
- В някои ситуации здравомислещи хора вършат лудости.
- Ако не знаем какви социални обстоятелства са предизвикали техните действия …
- … ние сме изкушени да заключим, че те са причинени от някакъв недостатък в характера или лудост.
- Трябва да помним, че хора, които вършат лудости, не са непременно луди.
