Лев Виготски (1896-1934)
Умението да разсъждаваме, разбираме и запомняме се ражда в детските преживявания с родители, учители и връстници. Той определя на три нива на нашето развитие: културно, междуличностно и индивидуално. За него са важни първите две степени, тъй като социалните преживявания са най-важни за формирането ни като личности – ние „изграждаме себе си чрез другите“. Децата усвояват мъдростта, ценностите и техниките на предишните поколения в отношенията с онези, които се грижат за тях, и използват тези „инструменти“, за да научат най-ефективното поведение. Подрастващите могат да изпитат и усвоят културните техники само в социалните взаимоотношения. Индивидуалното мислене и когнитивните способности също зависят от социалните дейности в хода на нашето развитие.
Ученият вижда учителите като наставници, които непрестанно ръководят и поощряват учениците. Този процес усъвършенства качества, съществени за детската компетентност: трайност на вниманието, концентрация и умение за учене.
