Роджър Браун (1925-1997)
„Спомени-светкавици“-Браун и колегата му Джеймс Кулик внедряват този термин, за да назоват особен вид автобиографичен спомен, при който хората дават много подробен и жив разказ за точния момент, в който са научили за силно шокиращо събитие.
Според този труд, събития с културна и лична значимост /като застрелването на Дж- Ф. Кенеди или Мартин Лутер Кинг/ отключват специален биологичен механизъм на паметта /“принтирай“/, който създава постоянен запис на събитието и обстоятелствата, при които то се е случило. Почти като при моментна снимка можем да си представим къде и с кого сме били и какво сме правили, когато сме научили шокиращата вест – например разрушаването на двете кули на 11 септември. Те твърдят, че тези спомени са живи, точни и трайни. Но изследователи като Улрик Найсър оспорват теорията за специалния механизъм, заявявайки че трайността на спомените зависи от факта, че за него ние и целият свят мислим /репетираме ги/ многократно след събитието, така че те постоянно се подсилват в паметта ни.
