Мелвин Лърнър (1929)
Хората се чувстват най-комфортно, когато усещат, че контролират живота си. Ние искаме да вярваме, че живеем в свят, където добрите биват наградени, а лошите – наказани, и това допринася значително към усещането, че е възможно да предсказваме, насочваме и в крайна сметка да контролираме събитията. Тази „хипотеза за справедливия свят“ е склонността ни да вярваме, че „всеки получава, каквото заслужава“. Но според Лърнър това е опасно недоразумение, което придава неоправдана значимост на предполагаемите личностни характеристики на засегнатите хора, вместо на действителните факти в ситуацията. Ако някой страда или е наказан, за нас е по-лесно да повярваме, че този човек се е провинил, за да заслужи подобно отношение. Теорията за справедливия свят се превръща в удобно обяснение на видимо необясними събития и светът вече не ни се струва хаотичен или непредсказуем. Тя позволява на хората да вярват, че докато са добри, ще им се случват само хубави неща, което генерира фалшиво усещане за сигурност и контрол. Ние поощряваме децата си „да бъдат добри“ и в замяна обещаваме, че бъдещето ще ги възнагради, ако пренебрегнат своите естествени подтици и желания. За да се изпълни гози договор, се налага да живеем в справедлив свят; така децата израстват с тази твърдо укрепена вяра.
Лърнър установява, че ученици, осведомени, че техен съученик е спечелил от лотарията, си обясняват това събитие с предположението, че той е учил по-упорито от връстниците си. Изглежда, че вярата в справедливия свят позволява на хората да наместят фактите в дадена ситуация. Това може да е особено вредно, когато се приложи към начина, по който възприемаме жертвите на престъпление или насилие. Често смятаме, че жертвата на изнасилване „си го е търсила“, защото е носила къса пола или е флиртувала. Това мислене всъщност освобождава престъпника от отговорност, за да я прехвърли върху пострадалата. Като обвиняват нея, страничните хора същевременно предпазват своето чувство за сигурност.
Той подчертава, че тази вяра в справедливия свят не винаги води до обвиняване на жертвата. Очевидната невинност, привлекателност, статут или степен на прилика между жертвата и онзи, който я оценява, могат да повлияят на решението дали е я обвинят за своето нещастие. Всичко това стимулира чувството, че извършването на злина – независимо дали е незначителна или непреднамерана, води до беда – убеждение, което може да увеличи податливостта на депресия.
- Хората искат да вярват, че живеят в безопасен, стабилен и подреден свят …
- … където „лоши“ неща се случват само на „лошите“, а „добри“ неща само на „добрите“.
- Хората обвиняват жертвите на нещастие, за да се защитят от усещането, че са уязвими.
- Хората действат според предположението, че „всеки получава, каквото заслужава“ и заслужава, каквото получава.
