Ървинг Гофман (1922-1982)
Управлението на впечатленията е теория развита от Ървинг Гофман. Свързана е с това как изграждаме, поддържаме и укрепваме нашите социални идентичности. Съзнателно или несъзнателно ние се опитваме да манипулираме начина, по който другите ни възприемат. Винаги, когато влизаме във взаимодействие с други хора, ние представяме нашия публичен образ. В някои случаи може да се опитаме да повлияем на определен човек /например на този, който ни интервюира за работа/; в други ситуации може просто да се опитваме да поддържаме благоприятна представа за себе си. Гофман прави паралел между управлението на впечатленията и театъра, и показва, че начините, по които се представяме в реалния свят, са подобни на представленията на актьорите на сцената. Всяко социално взаимодействие е тласкано колкото към оказване на конкретно въздействие върху публиката, толкова и към честно себеизразяване.
Личността е сбор от различните роли, които човек играе през живота си. Това означава, че истинският Аз не е личен или вътрешен феномен, а по-скоро драматичен ефект от начините, по които човек се представя публично. „Животът е театрално представление“, казва Ървинг Гофман; създаването на успешно впечатление изисква правилния мизансцен, реквизит, гардероб, умения и споделено разбиране за играта на сцената / в обществената сфера /, и присъствието зад кулисите / в личната, частна сфера /.
Ървинг Гофман вярва, че в реалния живот всеки има способността да избира собствена сцена, реквизит и костюми, за да ги покаже на публиката. И социалният актьор, и сценичният, се стремят преди всичко да поддържат чувство за кохерентност чрез взаимодействията си с други актьори. Това може да се постигне единствено в случай, че всички са съгласни с „дефиницията на ситуацията“ и характеристиките, очакванията и ограниченията на конкретно представление, когато взаимно си подават сигнали за правилната реакция и адаптиране към социалната обстановка. За да бъдат в хармония помежду си, хората трябва да постигат съгласие относно личната си идентичност, социалния контекст и колективните очаквания за поведението им в рамките на този контекст. Например знаменитостите, присъстващи на елитно парти, негласно са се споразумели, че са „знаменитости на елитно парти“ и всеки приема дефинираната за него роля в тази ситуация и насърчава другите актьори и наблюдатели /или представители на публиката/ да приемат тази дефиниция. Обаче ако конкретно определение за дадена ситуация бъде дискредитирано например, ако храната на партито не се окаже нещо специално, а пица, или присъстват и неизвестни хора, се забелязва склонност всички да се правят, че нищо не се е променило. Така насърчават едно изкуствено усещане за достоверност, за да се запази спокойствие и да се избегне конфузията.
- Социалното взаимодействие може да се сравни с театрална пиеса.
- Хората, като актьорите, се опитват да създадат благоприятно впечатление за себе си чрез своя избор на сценарий, мизансцен, гардероб, умения и реквизит.
- Имат територии като „авансцена“ за нашата публична личност и „място зад кулисите“ за личния ни живот.
- Има и публика за представлението.
- Животът е театрално представление.
