Изминалата 2018 година за мен беше изпълнена с много позитивни емоции, запомнящи се преживявания, пътешествия и незабравими спомени. Тази една година ме научи да бъда търпелива, тъй като нещата винаги си идват на мястото. Също така станах по-отговорна и организирана. Започнах да оценявам истински значимите и стойностни неща около мен, както и да отделям повече време на любимите хора. Може би най-важният урок, който научих, е да спра да обръщам внимание на незначителните трудности и пречки, а вместо това да се концентрирам върху това как да ги преодолея и на какво всъщност ме учат те.
В началото на всяка година си поставям цели, които в последствие се стремя да осъществя. През изминалата година мога да кажа, че постигнах голяма част от тях. Ще започна най-напред с пътуването. То се е превърнало в едно мое хоби, за което мога винаги за отделя време, опознавайки различни точки на света. През тази година посетих не само големи европейски столици, но също така успях да се потопя в задушевната атмосфера на няколко малки китни български градчета и села. По този начин, останала силно впечатлена от тях, се запалих и по пътуването с влак в България имено с цел опознаване на такива малко известни места.
През тази година се съсредоточих повече върху някои мои интереси. Например започнах да отделям повече време на фотографията, като отидох на няколко курса и снимах значително повече от преди. Също така започнах да ходя по-често на езда, което остава може би любимия ми спорт, за който обаче нямам достатъчно време. Друг интерес, с който се захванах по-задълбочено, е програмирането, като усвоих основите му и мисля по-нататък за продължа да се развивам в тази насока.
Най-голямото предизвикателство за мен, но в същото време и много дълго чакана мечта, която осъществих тази година, беше скок с парашут. Винаги съм си падала по екстремните спортове и развлечения и това беше на първо място в списъка ми. Изживяването и тръпката по време на свободното падане са незабравими и не могат да бъдат описани с думи.
