Перперикон е археологически комплекс, в Източни Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърждали и представлява грандиозно мегалитно светилище. Предполага се, че това е древнотракийско светилище на Дионис, придобило широка известност в античността. Площта на целия комплекс е около 12 кв.км. Самото светилище Перперикон се извисява на скален връх с надморска височина 470 м. В подножието му се намира село. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км, създала великолепни условия за живот от дълбока древност.
Разкопките там започват през 2000 г., разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Според извършените археологически проучвания, най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха (5 хиляди год. пр.Хр). Първия си голям разцвет, скалното светилище преживява в края на бронзовата епоха (18-12 век пр.Хр), т.е. през епохата на крито-микенската цивилизация на Троя и Микена.
Великолепните находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха, дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало прочуто в древността прорицалище на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите, посветено на бог Дионис.
Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. От антични анали сочат, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните – че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното.
В архитектурен план Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, северно и южно подградие с изсечени в скалите улици, жилищни сгради и храмове. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и множеството селища в подножието на хълма, процъфтявали в плодородната крайречна долина през 1-4 в.
