Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страна на морето.
Български официални празници
Дата | Официално име | Бележки |
---|---|---|
1 януари | Нова година | |
3 март | Ден на Освобождението на България от османско иго | национален празник |
април\май | Великден | дните се определят според православния календар (през 2013 г. празниците са на 5 и 6 май) |
1 май | Ден на труда и на международната работническа солидарност | |
6 май | Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия | |
24 май | Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост | |
6 септември | Ден на Съединението на България | |
22 септември | Ден на Независимостта на България | |
1 ноември | Ден на народните будители | неприсъствен за всички учебни заведения |
24 декември | Бъдни вечер | |
25 и 26 декември | Рождество Христово (Коледа) |
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
Перперикон-свещен древнотракийски град
Перперикон е археологически комплекс, в Източни Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърждали и представлява грандиозно мегалитно светилище. Предполага се, че това е древнотракийско светилище на Дионис, придобило широка известност в античността. Площта на целия комплекс е около 12 кв.км. Самото светилище Перперикон се извисява на скален връх с надморска височина 470 м. В подножието му се намира село. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км, създала великолепни условия за живот от дълбока древност.
Разкопките там започват през 2000 г., разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Според извършените археологически проучвания, най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха (5 хиляди год. пр.Хр). Първия си голям разцвет, скалното светилище преживява в края на бронзовата епоха (18-12 век пр.Хр), т.е. през епохата на крито-микенската цивилизация на Троя и Микена.
Великолепните находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха, дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало прочуто в древността прорицалище на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите, посветено на бог Дионис.
Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. От антични анали сочат, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните – че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното.
В архитектурен план Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, северно и южно подградие с изсечени в скалите улици, жилищни сгради и храмове. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и множеството селища в подножието на хълма, процъфтявали в плодородната крайречна долина през 1-4 в.