Химията обикновено се разделя на няколко основни подобласти, както и на няколко основни интердисциплинарни и по-специализирани области.
Аналитична химия — анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният химичен състав и структура. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на химията.
Биохимия – изследване на химичните съединения, химичните реакции и химичните взаимодействия, които протичат в живите организми. Биохимията е тясно свързана с органичната химия, както и смолекулярната биология, генетиката, медицинската химия.
Неорганична химия — изследване на свойствата и реакциите на неорганичните вещества. Разграничението между органична и неорганична химия не е твърдо и двете области понякога се застъпват, например приметалоорганичната химия.
Органична химия — изследване на органичните вещества. По дефиниция органичните вещества са тези, които имат за основа въглероден скелет.
Теоретична химия — изследване на химията чрез фундаментални теоретични системи, обикновено базирани наматематиката и физиката.
Физикохимия — изучаване на фундаменталните физични свойства, в частност на трансформациите наенергията и динамиката, при химичните системи и процеси. Важни подразделения на физикохимията сахимическата термодинамика, химическата кинематика, електрохимията, статистическата механика испектроскопията. Физикохимията е тясно свързана с молекулярната физика, квантовата химия и теоретичната химия.
Ядрена химия – изследване на взаимодействията на съставните елементи на атома и на трансмутацията.
Някои други по-тесни области на химията са агрохимията, астрохимията, атмосферната химия, геохимията,колоидната химия, кристалохимията, магнетохимията, математическата химия, неврохимията, петрохимията,радиационната химия, стереохимията, супрамолекулярната химия, термохимията, фотохимията, химичното инженерство, ятрохимията.
Интересни видео опити по химия
