„Христо Ботев“

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума – борба. Колкото и кратък да е животът на Ботев по години, ние сме поразени от неговото страшно напрежение, от драматичното му развитие, от огромността на трудностите, страданията и усилията, надеждите и поривите, от дълбокото му вътрешно богатство. Резултатността на този напрегнат живот не бива да се оценява по пораженията – те са неизбежни в историческата борба, която се води; не бива да се търси и в победите – те идват по-късно, а трябва да се виждат преди всичко в голямото раздвижване, което предизвиква в умовете, мислите, съзнанието, чувствата, волята. Седемдесетте години на XIX век са време на пожар, на великата драма на Балканския полуостров, както Ботев сам я нарича и пламено заявява: “Треперете тирани! Полудейте дипломати! Късайте си косите, велики царе юдейски на капитала!”. Дошъл е решителният час на борбата и поетът намира в него смъртта си, както бе предрекъл в стихотворението си ” Моята молитва”. Не случайно в едно от прощалните си писма той заявява: ” Моята молитва се сбъдва”