Разположено в последните гънки на Сакар планина, на 1 км от левия бряг на река Марица и на 6 км от град Харманли е китното село Българин. Една малка част от пъзела, съставляващ нашата родина, но можещ да се похвали с древна и богата история. Тук са живели първобитните хора, тук е имало селища на траките, оттук са минавали основните пътища на Римската империя. Народът тук е успял да съхрани българския дух, дори в най- трудните моменти от историята ни. Отшумяват години, десетилетия, столетия. Времето е най – сигурният критерий за всяка духовна ценност и дело човешко.
За жителите на село Българин 1835 година е паметна, защото е открит нов храм на духовността – училище „Христо Ботев“. То едно от най-старите учебни заведения в околността, училище с дългогодишна история и богати традиции. Тук е съсредоточена цялата културно – просветна дейност на селото – беседи, вечеринки, дори се изнасят пиеси.
Един от първите учители в селото е бил поп Кузман, който първоначално преподавал в някаква стара постройка – обор. Но това не било пречка, а началото на пътя към образованието, към утоляване на жаждата за знания. През 1860 настоятелството построява едно помещение на определено общинско място, състоящо се от две големи стаи, една малка стаичка и едно салонче. Едната стая е служила за учебно помещение, другата за черковни нужди, а малката – за живеене на учителите. Това продължава до 1874 година, когато в същия двор построяват черквата и старата постройка.
До Освобождението всички деца са се обучавали от един учител, като постепенно с времето и това се променя – стават двама, започват да идват и външни учители. Сред тях е името на местния учител Господин Петков, който е инициатор за построяване на ново училище, което в последствие носи неговото име.
Следва годината 1912 – важен етап от развитието на просветното дело в с. Българин. Под ръководството на тогавашния кмет – Вълчо Маврев е започнат строежа на ново училище, чието построяване обаче е забавено заради последвалите войни. Поредният труден период, но и той е преодолян, като през 1916/1917г. строежът е завършен. Броят на учениците расте, с това и проблемът къде ще се обучават. За пореден път училището бива преустроено. Открит е първи прогимназиален клас и аз учител е назначен Александър Господинов.
След 9 септември 1944г. заниманията в училището се водят на две смени, но след построяването на новата сграда, проблемът е решен окончателно и заниманията се водят в една смяна.
През 1964г. е построена новата сграда на училището.
В периода 1970 – 1972г. под ръководството на тогавашния директор Кръстьо Павлов и с безвъзмездния труд на цялата училищна общност – учители, ученици и родители е завършен строежът и на най-новата част от днешното училище.
От 1965г. учебното заведение носи името на великия поет и революционер – Христо Ботев.
Днес училището разполага с добра материална база, включваща обновен компютърен кабинет с терминали, с достъп до Интернет и периферна техника и интерактивен дисплей, както и кабинети по учебните предмети, оборудвани мултимедия и преносими компютри с .
Важен етап от историята на нашето училище е също годината 2012, когато то придобива статут на средищно училище и организацията на учебния процес става целодневна. Днес тук се обучават деца от селата Българин, Доситеево, Шишманово, Браница, Овчарово , Изворово, Черепово и Рогозиново.
