Развитие на Вселената

  Развитието на Вселената се оповава на теорията на Големия взрив (The Big Bang Theory). Тя описва ранното развитие на Вселената. Разширяването ѝ,  което следва от уравненията на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките, извършени от Едуин Хъбъл. Вселената е била много малка и дори била събрана в точка, наречена „сингулярност“. 

  Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка, даваща начало на пространството и времето, трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив“ се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Как да премахнете тази реклама?