Децата забравят да пишат на български – вярно! Търсят буквата "4" – вярно! Бъркат звуци и букви – вярно! Напоследък ставаме свидетели на подобни "злодеяния" извършвани срещу иначе така красивия ни език. Често срещано твърдение е, че навлизането на информационните технологии в нашето ежедневие е "допринесло" за тези аномалии в правописа на българите.
Всички знаем, че компютрите имат както предимства така и недостатъци, но грешките в правописа не са причинени от прекомерната работа с нови технологии. Те може би допринасят за изопачаването на езика, но не са първоизточникът на проблема. Ние самите сме тези, които избираме как да пишем
, дали да съкращаваме, дали да ползваме латиница или каквато и да било друга писмена система.
Аз смятам, че компютрите ни предоставят възможност да се научим да пишем по-добре, а не обратното. Например, има толкова много програми, които ни "преподават" уроци за бързо и лесно набиране на дълги текстове. освен това новите системи за управление на документи са много улеснени и бързо намират допуснати грешки. Бих казала, че така хората биха обърнали много повече внимание на определени правила и особености. Грешките на "о" и "у", на "а" и "ъ" са също от най-често срещаните, но електронните редактори ни позволяват да им обърнем внимание и да ги отстраним.
Хубаво е учениците и като цяло младите хора да приемат информационните технологии като удобство, а не като причинител на проблеми. Българският правопис е в наши ръце, а не в ръцете на компютрите. От нас зависи да съхраним богатството на езика ни и да го предаваме на хората чрез тях!
